Общо възприятие е, че начинът на живот на политиците по света се различава коренно от този на техните избиратели. Това обаче не навсякъде е така. Или поне в Уругвай. Запознайте се с президента на държавата – той живее в почти разнебитена ферма и раздава голяма част от приходите си.
Прането е простряно извън къщата, а водата идва от кладенец в двора, който е обрасъл бурени. Само двама полицаи и Мануела, трикрако куче, пазят къщата.
Това е резиденцията на уругвайския президент Хосе Мухика, чийто начин на живот коренно се различава от този на останалите световни лидери, разказва журналист на BBC.
Президентът Мухика не е приел луксозната къща, която държавата предоставя на своите лидери, и избрал да остане във фермата на жена си, на черен път извън столицата Монтевидео.
Президентът и жена му обичат да работят на полето и дори си отглеждат цветя. С този самотен начин на живот и с факта, че Мухика дарява 90% от месечната си заплата от $12 000 за благотворителност, той си печели прозвището „най-беден президент в света“.
„Така съм живял през целия си живот. И ми е добре с това, което имам“, споделя президентът.
След като прави благотворителните си дарения – от които печелят бедните хора и малки предприемачи – президентът остава с пари, които се равняват на средната работна заплата в Уругвай – около $775.
Неговата годишна декларация за състояние през 2010 г., която е задължителна за всички длъжностни лица в Уругвай, била на стойност от $1800 – или стойността на неговия Фолксваген Бийтъл от 1987 г.
А тази година той добави половината от активите на жена си – земя, трактори и къща - достигащи така $215 000.
И това все още е около две трети от декларираното богатство на вицепрезидента Данило Астори и една трета от декларираното богатство на предшественика му Табар Васкез.
Мухика е избран за президент през 2009 г., а през 60-те и 70-те години е част от уругвайската партизанска група Tupamaros – ляво въоръжена група, вдъхновена от Кубинската революция. Той е бил прострелян шест пъти и прекарва 14 години в затвора. Повечето от времето той е изкарал в тежки условия и изолация, докато бива окончателно освободен през 1985 г., когато Уругвай приема демократична форма на управление. Но годините в затвора му помогнали за възгледите за живота, казва Мухико.
„Наричат ме най-бедния президент в света, но аз не се чувствам беден. Бедните хора са тези, които работят само за да постигнат лукс и искат повече и повече. Това е моят начин да се чувствам добре и свободен. Мога да изглеждам луд и ексцентричен стар човек, но това е свободен избор“, категоричен е той.
Уругвайският лидер изказа тази гледна точка и на срещата на високо равнище „Рио+20“ през юни тази година. „Говорихме цял следобед за устойчивото развитие и как да измъкнем масите от бедността“, допълва той.
Според него не могат всички държави да бъдат богати. „Ако индийците разполагаха със същия брой коли на домакинство, както германците, кажете ми, колко кислород щеше да ни остане?“
Мухика критикува повечето световни лидери заради болния им стремеж и „сляпо обсебване да постигат растеж и развитие с повече консумация, като че ли противоположното би значило края на света“, смята той.
„Много симпатизират на президента Мухика заради начина му на живот. Но това не пречи да бъде критикуван заради начина, по който управлява“, казва Игнасио Зуаснаба, служител в уругвайска социологическа агенция.
Уругвайската опозиция казва, че икономиката на страната не се е подобрила въобще, нито сферите на здравеопазването и образованието са направили стъпки напред. А популярността на президента е спаднала под 50% от изборите през 2009 г.
Тази година президентът беше под обстрел между два спорни хода – уругвайският конгрес прие законопроект, според който абортът до 12-ата седмица от бременността е позволен. За разлика от предшественика си, Мухико не наложи вето. Той дори подкрепя дебата за узаконяването на употребата на канабис, което ще даде на държавата монопол върху търговията му.
„Консумацията на канабис не е най-притеснителното нещо, незаконното предлагане на наркотици е истинският проблем“, казва президентът.
Но така или иначе президентът не трябва да се притеснява още дълго за народа си – по закон той няма право да бъде преизбран, а мандатът му свършва през 2014 г. А така или иначе Мухика е на 77 години и е време да се оттегли изцяло от политическия живот.
Когато това стане, той ще има правото да взема държавна пенсия – и за разлика от предишни президенти, той едва ли ще намери за трудно приспособяването към по-ниските доходи на месец.
.jpg)
+(1).jpg)