неделя, 24 януари 2016 г.

Защо не подкрепям Ирина Бокова за ООН


Една от най-дискутираните теми напоследък е ''за или против Ирина Бокова''.
След всичко останало другарката иска да стане и шеф на ООН.
Нейните партийни ортаци половин век наричаха подобно поведение кариеризъм и го заклеймяваха възмутено, ама щом е за техен човек, явно може.
Както и да е, в случая не е толкова важно. Целта ми е без обиди да обясня защо смятам Ирина Бокова за неподходяща.




Накратко да припомня

Георги Боков-старши е известен садист, раздавал ''правосъдие'' още преди Народния съд. Всеизвестна е историята със зверското убийство на публциста Райко Алексиев, чиито тестиси били смачкани. 





Всички знаят кой е Филип Боков.
Същият човек, на въпроса за комунистическата вина спрямо репресираните, отговори: ''Вината поемаме само с мезе''.
За друг може да е маловажно, обаче аз като човек с двама репресирани в рода си не мога да забравя подобен цинизъм.




Георги Боков-младши бе автокрадец, залавян с незаконно оръжие, многократно пребивал майка си Юлия Владикова.
Накрая той самият загина в автомобилна катастрофа, предизвикана от дивашкото му шофиране.

Биляна, дъщерята на Филип Боков, се самоуби, като според мълвата причината са не само престъпленията на брат й, но и това, че баща й се е отказал от сина си.
Явно младата жена е очаквала да бъдат простени греховете на братчето й.

Накрая стигаме до Ирина Бокова. За нея изскочи любопитен случай - през 1986г на пешеходна пътека блъска 67-годишна жена, убивайки я на място.
Случаят, естествено, е потулен. За кой ли път член на това семейство избягва правосъдието.

Броите ли дотук?
Доста станаха и нито веднъж не е понесена отговорност.

Ирина Бокова многократно е казвала, че репресираните всъщност били фашисти.
Пак обяснявам: подобен цинизъм не се забравя. Аз категорично не желая такъв човек да създава образа на България пред света.

Приемам за злоупотреба припомнянето на вица с казана в Ада - един българин като тръгне да изплува, другите го дърпат надолу.
Тук става дума за нещо съвсем различно. Ето защо си направих труда да изтъкна моите доводи. Просто не е честно!
Тази фамилия е партийно обременена. Не на един, а на всеки тежат грехове - някои в национален мащаб. Не е коректно да ми обясняват, че децата не трябва да носят отговорност за родителите. По принцип е така, но нали точно комунистите съсипваха до девето коляно заради роднина, когото може изобщо да не си познавал. А на тези тук никой за нищо не им търси отговорност.

Освен това Ирина Бокова има и свои лични грехове. Не са само семейните.
Вече споменах за случая от 1986г. Междувременно научих, че е купила два апартамента в Манхатън на стойност повече от 2 милиона долара. Колко хора могат да ги платят в брой, а? Не ви ли понамирисва яко?

Такъв човек не би трябвало изобщо да заема ръководни постове в собствената си родина, да не говорим за ООН. Нима не е ясно?
Ако трябва да подкрепим Ирина Бокова, защото е българка, тогава какво ще правим, ако на някой му хрумне да пробутва някъде Луна или Бат Сали? Те също са българи и по описаната ''логика'' трябва да ги подкрепим.
Нали затова са доводите ''за и против'' - не можем да ги пренебрегнем.


Един от най-добрите материали по темата, които прочетох:

Допълнение

понеделник, 11 януари 2016 г.

Юлиян Семьонов - великолепен разказвач



Като ученик прочетох ''ТАСС е упълномощена да заяви'' по препоръка на баща ми, който имаше слабост към руски автори и особено към разузнаването.
Не очаквах да ми хареса, защото по принцип избягвам този тип книги, но останах приятно изненадан.
Оказа се, че животът на разузнавача може да бъде интересен без нереалистичните ефекти ала Джеймс Бонд.




Скоро прочетох ''Майор Вихър'', което бе втората ми среща с Юлиян Семьонов.
Този път действието се развива по време на Втората световна война. Групата на Вихър трябва да осуети намерението на нацистите да взривят целия град Краков, тъй като бил средище на славянската култура, а такива места давали възможност за възраждане на ''непълноценното славянство''.

Руските бойци успяват да изпълнят мисията с цената на живота си.
Преди да бъде убит, последните изстрели на Вихър съвпадат с времето, когато в далечината вече се виждат руските танкове, идващи да пометатт нацистите.




Миналия път не обърнах внимание, но сега ми направи впечатление изказът на Юлиян Семьонов - народен, какъвто аз харесвам. Сякаш не пише книга, а разказва интересни истории сред близки приятели. Непосредствено, бързо скъсява дистанцията с читателя.
 Това ми допада на мен, а не ''сложните за четене автори'', пробутвани като стойностни.

Благодарение на разбираемия език имаш чувството, че си вътре в действието, а участниците споделят с теб. Разсъжденията на Вихър, Щирлиц, Колята, та дори и на Химлер ...

А любовните трепети на очарователната Аня? Просто нямам думи!
Семьонов е отделил само няколко реда на любовта, но те са по-въздействащи от десет розови романа. Именно заради опростения изказ. Без дори да спомене за телесни особености, опипвания и други похвати, обичайни за любовните сцени.

Хареса ми също реалистичното предаване на факти, събития и поведение на героите. Например германците не са представени като диви животни - характерно за зомбираните партийни блюдолизци - а са точно такива, каквито ги знаем до ден-днешен - спретнати и културни, говорещи възпитано дори когато заплашват. Същото съм слушал от баба ми, на която вярвам повече, отколкото на платени историци.




В книгата е отделено специално внимание на това, че много от германците са били против Хитлер.
Описан е атентат срещу фюрера, организиран от неговите генерали. Самият Химлер размишлява кога точно да се свърже с комунистите, разграничавайки се от нацистките безумия.

Повечето герои са разкъсвани от вътрешни противоречия, породени от войната. Не е пощадена дори радистката Аня, която в един момент разсъждава дали да не застреля Вихър. Tя е влюбена в него, но серия от случайности събуждат съмнение у нея, че любимият е вербуван от нацистите.

Важен акцент: героите в ''Майор Вихър'' се чудят какъв ще бъде светът след войната. Дали ще успеят да разграничат лудостта на Хитлер от невинния германски народ, смачкан от същия безпощаден ботуш.
Нашето време показва, че много хора не са направили разграничаването, щом съществува напълно невярното внушение, че ''германците обичали войната''. Това е абсолютна глупост.

Сега вече и аз мога да кажа, че имам любим руски автор. Не е Толстой или Достоевски, а именно Юлиян Семьонов.

.....................................................

Още за Втората световна война




петък, 28 август 2015 г.

Крадливи традиции




Често казваме, че депутатите крадат. По принцип е вярно.
А давате ли си сметка колко хора около вас крадат от роднините си?
Например искайки от общото наследство повече, отколкото им се полага.


Според вас кое е по-мръсно: депутатските кражби, които все пак са от непознати за тях хора, или да крадеш от собствените си роднини?

Разбира се, кражбата си е кражба, но има различни видове и различни по тежест. 
Ако изхождаме от размерите, депутатските са по-големи – много повече можеш да откраднеш от държава, отколкото от семейство.
От друга страна по-лесно е да ограбиш непознат човек, докато същото е по-трудно, ако става дума за близък, с който е преминал целият ти живот.


Много пъти съм виждал роднини да се карат за наследство. 
А колко са ми разказвали, да не разправям. Винаги ме вбесява човешката алчност.

Мъж се наговаря с родителите да му прехвърлят целия апартамент, оставяйки брат си на улицата. 
Жена се подмазва на бабата, за да й прилапа жилището, прецаквайки братовчедите.
Това се случва, защото винаги някой иска повече от останалите и за успокоение на несъществуващата си съвест измисля абсурдни оправдания. Чувал съм например безумното “Мене дядо ме обичаше най-много, затова заслужавам ...” 
Как разбра, че те е обичал най-много? По какви измерителни единици? Или смяташ за достатъчно това, че ти му досаждаше с “любовта си”, а той се чудеше как да те отпрати?

Толкова ли е трудно всеки да знае своето? 
И точка! Проблемите се изпаряват.

За депутатите четем и слушаме по медиите, а роднинските караници виждаме с очите си, т.е. нормално е да ги приемаме някак по-реални, да не кажа близки. Знаете ли колко е грозно роднини да се разправят за злато и имоти? Тогава кръвта моментално става на вода. Отвратително, ама и достатъчно реално.





неделя, 22 март 2015 г.

Слуги на чужди интереси




Преди време писах за американските бомбардировки над София и ги сравних с нахлуването на руски войски при т.нар. “освобождение”.
Целта ми беше да покажа на комунистите защо не трябва толкова да се радват на “братския руски народ”.





Каква изненада мe очакваше, когато получих повече упреци от демократи-американофили! 
Защо съм сравнявал братята американци с гадните руснаци. 
Ама то било война, ама то не знам си какво ... 
Pазни чичковци и лелички, виждали трупове само на снимка, с лека ръка маскираха кръвопролитията с безлични думички и цифрички.

Вижте какво: не ми пука кой на кого е обявил война! 
Hикога, при никакво положение, от когото и да било – не бих оправдал агресия спрямо България. 
А вие, които не го проумявате, сте жалки слуги на чужди интереси. 
С нищо не сте по-добри от най-закоравелите комунисти – просто сте избрали да слугувате на различни господари.

Ако останеш инвалид заради бомбардировка, пак ли ще оправдаваш бомбардировачите, защото имали причина? 
Няма да ти пука за основанията. 
Просто ще знаеш, че си пострадал.

Ако въоръжен войник те нападне в гората, ще те интересува ли защо е там, какви са причините и кой на кого е обявил война? 
Ще му се пуснеш ли доброволно или ще опиташ да попречиш на намеренията му?

Лесно е да фъфлиш за войната, щом не участваш в нея. 
Ако обаче си в центъра на събитията, само едно ще те интересува – оцеляването. Никой не би се оставил доброволно, понеже две държави са си обявили война. 
Словесните хватки вършат работа единствено в Интернет. Pеалността е съвсем различна. 
Това не й харесвам на историята - в нея човешките животи са сведени до думички и цифрички.

Били сме във война с американците. Ами нали същото важи и за руснаците, бе! Какво се правите на луди? 
САЩ и СССР са били съюзници по време на Втората световна война. Не можеш да оправдаваш едните, а да обвиняваш другите. Пробваш ли, значи изкривяваш историята или са ти малко знанията.

Даже ми го посочиха като доказателство и изобщо не усетиха, че потвърждават моята теза, а не я опровергават. В коментар написаха: американците са ни бомбардирали за да не им пречим при атаките срещу рафинериите в Плоещ. В крайна сметка успели да ги унищожат и румънците не помогнали с гориво, поради което танковете на Вермахта не стигнали до Сталинград, а руснаците се фукат с грандиозната си победа при Сталинградската битка.

Ето го доказателството, че съм прав – американците помагат на руснаците да смачкат Германия и покрай суматохата ние също сме пострадали – поради една и съща причина от двете страни. 
Tогава какво ще ги разграничавате? Едно и също е.



Не ме интересува на кого слугувате.
Аз никога няма да оправдая агресия спрямо България.

Тъжна малка България, 
дано никой не те нападне, защото откъдето и да дойдат бомбите, при всички положения някой ще вика “Здравей, братска ракето!” Едните на американските, а другите на руските.


                                                                                       

Абсурдът, наречен казарма
Комунистическата наглост не познава граници



понеделник, 16 март 2015 г.

Бомбардирайки София, американците са направили същото като руснаците, когато нахлуват с войската си в България





Замисляли ли сте се защо американците да са агресор заради бомбардировките над София,
а руснаците, противно на всякаква логика, 
се оказват освободители, когато нахлуват тук с цялата си войска, т.е. в чужда суверенна държава? 
Това е очевидно противоречие и за да стигне до него, 
човек трябва доста да извърти историческите факти. Ето ги и тях:

1.По време на Втората световна война САЩ и Русия са съюзници.
2.Нападат ни поради една и съща причина.
3.Воюват срещу един и същ противник.
4.Защитават една и съща страна.
5.И го правят по един и същ начин - чрез агресия спрямо суверенна държава. САЩ по въздух, Pусия по земя.

Не крия пристрастията си към САЩ, но и не отричам, че в описаните събития американците са агресор спрямо нас. 
Въпросът е защо лъжливите комунисти опитват да ни убедят, че със същото действие руснаците са ни освободили, а не са ни окупирали?


Мога да го кажа по друг начин.

Забравeте, че става дума за САЩ и Русия! 
Приемете, че това са Първа и Втора рота на една и съща армия. Защото фактически те са една – нали са съюзници. 
Ако Първа рота направи погром, после ще се радвате ли на Втора рота? 
Hе, защото това пак е същият враг.

Разликата идва от малката подробност, че тук са чакали червени мутри, наречени партизани, които бързо са приели помощ от врага, за да вземат властта, която народът никога не би им дал с добро.

Когато руснаците са дошли, може да не са падали бомби и сгради, но е имало кражби, изнасилвания и убийства. Значи пак същата работа. 
Това, че комунистите са готови да простят всичко на “братята”, забравяйки национална чест и достойнство, е съвсем друг въпрос и тяхна лична лудост, която обаче няма никакво отношение към историческата истина.


Ето ви още едни подобен пример, 
който едва ли ви е хрумвал:

За секунда си представeте, че е имало смелчага, който стреля по "освободителите" и убива няколко от тях, преди да убият него. Познайте до кого щеше да се нареди този смелчага? До летеца Димитър Списаревски – всепризнат герой, който е извършил подобен подвиг и то спрямо същия противник.

Срещу кого е воювал Списаревски? Срещу съюза между САЩ и Русия /Първа и Втора рота на една и съща армия в тази война/. Той щеше да направи същото и спрямо руски бомбардировачи. Tогава щяха ли комунистите да го смятат за герой и да го награждават? Или щяха да го нарекат “фашист” и да го бутнат в списъка с най-големите и черни за комунизма тайни? Естествено второто.

Ето как червените другари обичат да изкривяват фактите в удобна за тях посока. Cамо чакат да видят накъде ще духне вятърът и евентуално какви опорни точки ще им свалят от Кремъл.

Продължение - специално за псевдодемократите,
които не разбират, че техният слугинаж пред САЩ
е същият като слугинажа на комунистите пред Русия.

                                                                      


Комунистите са зли хора
Да убиваш за удоволствие





вторник, 16 декември 2014 г.

Расизъм в бяло, черно и червено





Проблемът идва от това, че хората гледат кой с какъв цвят на кожата е 
и едва тогава съдят за действията му. 
Всъщност цветът на кожата не би трябвало да има значение. 
Ако е откраднал/убил/изнасилил, значи е виновен – 
дори не е нужно да се споменава дали е бял, черен или розов. 
Ама на практика не е така.




Белите мразят черните, черните мразят белите. 
Каквото повикало, такова се обадило – ето го порочният кръг.

Като гледам например комунистите какъв вой са надигнали, 
че някъде по света имало прекалено много черни и те извършвали престъпления
неизбежно си задавам въпроса 
“Защо тези комунисти не са толкова критични към престъпленията на БКП?”

Колкото и да опитват да ме убедят, че има разлика, за мен такава няма. 
Дали негър е убил човек или комунисти са направили същото с някой неудобен, 
за мен е все едно. 
Това е обективният поглед
Останалото са пристрастия. 
Никога няма да оправдая червените педали, само защото са бели.