сряда, 4 септември 2019 г.

Абсурдът, наречен казарма - трета част


Продължава от
Абсурдът, наречен казарма - продължение

Скоро преглеждах статистиката на блога и забелязах няколко любопитни неща.

1."Абсурдът, наречен казарма"
се оказа втория по читаемост постинг в блога
след "Да изкараш звяра на светло".

2. Знаех само един сайт, където са препечатали цялата статия,
но този път открих още много - толкова, че не броих до края.
Интересно: на нито едно място не забелязах линк към първоизточника, както изискват правилата в Интернет.
По този повод:

Благодаря, господа Пагони,
че с тази своя нечестна постъпка /да крадете материали без линк към източника/
вие отново и отново доказахте, че сте всичко друго, но не и мъже на честта.
Доказахте също, че написаното в "Абсурдът, наречен казарма" е самата истина.

3. Одобрих поредните глуповати коментари от псевдомъже-войнолюбци,
които поради чудовищните си комплекси и простащина
виждат мъжество единствено в оръжията, кръвта, мъченията.
Те ме провокираха да пусна и трета част, каквато изобщо не беше предвидена.


Някакъв ме обвини: "спал си, докато другите са очаквали да ги пазиш".
Aз да не съм кръгъл идиот, че да пазя нещо, което не става и за боклука?
Празни складове, бракувана техника. Насила да вкараш крадец, той ще избяга.
Не разбирате ли, че това беше игра?
Няма нищо за пазене, обаче аз бича стойки с пълно бойно снаряжение,
защото господа Пагоните трябва да имитират някаква дейност и да вземат заплата.


Като толкова обичате оръжията,
да сте играли на "Войници' или "Стражари и апаши".
Аз играх достатъчно и ми писна още като дете.
Вие като не сте, можете сега да поправите този пропуск.
Ей там, в кварталната градинка има храстчета, пейки, катерушки.
Вярно, децата и клюкарките ще ви скъсат от подигравки,
а вашите съпруги ще се прекръстят потресени, но важното е, че ще се почувствате  .....   мъже.


Един човек опита да разкаже за свой приятел,
който е починал, защото в казармата не му повярвали,
че е с болно сърце и трябва да отиде в лечебницата.
Някакъв сержант го обвини в лъжа, понеже в армията не можело да влезеш,
ако не си физически здрав.

Тук направо паднах!
Виждате ли какви кретени носят пагон?
На луд ли се прави или наистина не подозира, че армията беше пълна с недъгави,
които попълваха мястото на "свои хора", платили да не служат?
Имам един такъв приятел. Парадоксално: той е роден за войник.
От малък се интересуваше от оръжия, четеше военна литература, тренираше карате и джудо, блъскаше щанги.
И изведнъж плати да не служи. Шах!
Заради такива като него влизаха негодни за служба - да се попълни бройката.

Специално за "незнаещия" сержант и такива като него:
четете внимателно следващите редове!

В моята рота от само 100 новобранци
имаше човек с цироза, хипертоник, олигофрен и джудже.
Нито един от тях не трябваше да е там.
Първият се уволни още в учебния център.
Явно са заработили връзките - ако не знаете, в армията половината неща ставаха с връзки. Хипертоникът щеше да умре на едно ФП /Физическа подготовка/. Едва го спасихме. Олигофренът редовно се падаше с мен на един пост и само аз знам какви мисли са ми минавали през главата,
отивайки да го сменя посред нощ и знаейки,
че изпада в нервна криза от най-малкото неудобство.
За незнаещите и "забравилите" напомням:
когато е на пост, войникът разполага с 60 патрона и зареден Калашник.
Говорим за олигофрен, който изпускаше звуци ала Чюбака от "Междузвездна война".
Джуджето беше още по-зле.
Дори ходенето до тоалетна се оказа проблем,
а лицето му - цялото в кървави линии, защото не можеше сам да се обръсне.


Това беше войнишката реалност.
Видях я с очите си и нито един "Пагон" не може да ми обяснява, че "нямало такива неща". Фантазиите и лъжите запазете за у дома.
В моя живот място има само безкомпромисният реализъм.

Колкото до евентуална война и защита на Родината,
безспорно те са важни.
Но няма нужда от толкова дълга служба. Какви шест, какви три месеца?
Една седмица е достатъчна за да научи редникът всичко, което му трябва.
За тактиката и теорията има офицери.
Не е нужно всеки редник да е "подкован" тактически като генерал.
Пък и да не забравяме:
по време на война често се оказва, че по-важни са практическите бойни умения,
отколкото теорията и чертаенето по карти.
В наши дни дори това е маловажно, защото вече всичко е компютри.

Само едно остана да си пожелаем: Бог да ни пази от война!



1 коментар:

  1. И кво спечелихме като няма казарма? Бум на педали и травестити. Вместо оръжие държат гримове((((((
    ПРОЦЪВТЯВА тая държава ей

    ОтговорИзтриване