През 1971 година в мазето на Станфордския университет в Калифорния се провежда шокиращ психологичен експеримент. Участниците са разделени на "затворници" и "надзиратели". В продължение на две седмици трябва да се проследят реакциите на първите, но се оказва, че тези на вторите са по-изненадващи.
Експериментът е прекратен на шестия ден, тъй като събитията излизат от контрол. Няколко души изпадат в нервен срив, един обявява гладна стачка, друг получава обрив, а надзирателите се превръщат в откровени садисти.
Дейв Ешълман, играл ролята на "пазач", казва: "Научих много нови неща за себе си. Разбрах, че в определени ситуации съм способен на действия, за които после ще си спомням със срам".
Тази статия ми припомни въпрос, над който често съм разсъждавал и винаги ми е бил интересен. Той гласи: докъде би стигнал един човек, ако му се даде възможност да направи нещо забранено, а после му е гарантирана пълна безнаказаност?
Историята помни много показателни случаи, илюстриращи на какво е способен пълновластен монарх. Обикновено си казваме "Този е бил перко, затова е правил дивотии". А колко хора не биха постъпили по същия начин, ако са на негово място? Да не забравяме, че никой не е бил поставян реално в такава ситуация, съответно не е могъл да провери реакциите си.
Винаги съм се възмушавал от онези, които измъчват животни. Предполагам, с повечето граждани е така. Но садизмът има различни измерения. Именно той е една от причините за обидите срещу невинни хора. Не е само мое мнение - психолозите са го казали отдавна.
Нямам предвид онези, които отговарят - това е позволено. Щом са те нападнали, твое право е да се защитиш. И е върха на абсурда да получиш наказание по този повод. Нали помните, че в някои щати на САЩ е позволено дори да засреляш крадец, ако го намериш в твоя имот? После никой няма да те съди - висша форма на демокрация.
Но да обиждаш многократно хора, които дори не са те споменавали! Тук си трябва цял набор от недостатъци. Само злоба не е достатъчна. Има и простотия, има и садизъм. Представяте ли си на какво е способен такъв човек, ако му дадеш пълна власт и гарантирана безнаказаност? Hе ми се мисли. Сигурно и Хичкок не може да го пресъздаде.
След като дълго наблюдавах по форумите хора, смятащи че чалгата е виновна за техните житейски неуспехи, опитах да си ги представя в ролята на надзиратели, а като затворници - няколко известни фолкпевици. Какви картини се получиха? Едва ли искате да научите.
Hе е задължително темата да се ограничава само около някакъв род мъчения. Има и други варианти. Примерно дали би откраднал, ако си сигурен, че после полицията няма да те потърси. В съвременния свят нито един човек не може да се похвали с подобна гаранция. Дори по най-високите етажи на властта винаги присъства въпросът "Ами ако някой ден ме подгонят?"
Знаем какви са българските политици, но да не забравяме: произлизат точно от българския народ. В тази връзка да попитам: колко от гласоподавателите не биха постъпвали по същия начин, ако ги пуснат в Народното събрание? Струва ви се пресилено? Tогава кой краде ток, парно и не си връща заемите - не към банки, а към приятели, и не поради невъзможност, а защото така е по-лесно? Знаете ги тези неща, следователно сравнението не е пресилено.
Повечето хора се изказват негативно срещу изневярата. Колко от тях биха разсъждавали по същия начин, ако обектът на желанията им е напълно достъпен и въобще са налице съвършените удобства, а после е гарантирано 100% информационно затъмнение, т.е. никой няма да разбере?
Представете си харем със сто подбрани красавици. Всичките минали медицински преглед и с магьоснически способности в леглото. Султанът казва: "Твои са, приятелю. В продължение на цял месец можеш да правиш с тях всичко, което ти хрумне".
Колко мъже биха отговорили "Не, мерси. Отивам при съпругата си"? Вероятно има и такива, но другите със сигурност са повече. Част от тях дори не биха изпитвали вина след това. Последните, надявам се, са малцинство, защото съвестта съществува съвсем реално. Само че се обажда със закъснение.
Интересно е човек да изучава собствените си реакции. Най-малкото ще бъде наясно на какво е способен, стига да попадне в съответната ситуация. Както казва Дейв Ешълман по-нагоре: "Научих нови неща за себе си".
Мафията се оплаква
Мишо Шамара обиди брутално Тервел Пулев
Това ли са достойните хора, които ще оправят държавата?
Няма коментари:
Публикуване на коментар