понеделник, 17 декември 2012 г.

Чудеса и неудобни факти






Sparotok


Всеки учен знае, че с помощта на археологически находки се определя лесно къде е живял даден народ. Това е възможно понеже в древността, посудата, въоръжениета, украшенията и т.н. са имали свои отличителни белези. Направят ли се сравнения на намерените артефакти от различни територии, може да се установяви до къде е успял да се разпростре даден етнос.

За да получат потвърждение относно пребиваването на определен народ в дадена земя, изследователите търсят потвърждения от ономастиката. Сравняват се названия на населени места, реки (също и лични имена). Те се налагат трудно на ново място, но веднъж наложени са изключително устойчиви. Някои топоними и хидроними са се запазили почти непроменени в продължение на хиляди години...

В идеалния случай учените ползват също исторически свидетелства за миграциите на даден народ. Ако свидетелствата на старите автори съвпаднат с данните от ономастика и археология, то колкото и невероятен да изглежда резултата от проучването, той трябва да се приеме.

Разказвайки за нашите предци траките, различни автори споменават техните обиталища на север от река Дунав, край Кавказ, а и колониите в близост до перси и бактрийци. По принцип тези твърдения не се оспорват. Има обаче и други, не по-малко интересни свидетелства на стари писатели. Те явно не са удобни на силите на деня и по тази причина биват премълчани. Като пример може да се посочи едно важно изказване на Страбон. В своята География (ХІІ.3.25 ) той споменава, че след Троянската Война енетите заминали заедно с траки за адриатическото крайбрежие.

Тези енети, наречени още венети създават богата държава в северната част на Апенинския полуостров. Eдни от най-известните им селища е Емона, чието име е сродно на Емон (Хемус-Стара планина). Друг град с интересно име е Тергесте. За неговото название Б.Хрозни търси обяснение с думата търг, тържище...(Ancient Historyof Asia Minor, India and Crete, p.84). Топонимите показват, че венетите трябва да са говорили език изключително близък до този на дедите ни. Това се доказва и отeпиграфските паметници. В работа на Бор, Шавли и Томашич ( Veneti.... 213) е публикуван много интересен надпис върху чаша: OSTI IAREI -ОСТИ ЯРЕЙ. Авторите го превеждат като: (пий и) остани млад (яре е дума за младо животно).

Къде обаче изчезват траките? Дали те не са били просто плод на страбоновото въображение? Не, разбира се, данните от археология и ономастика показват, че е имало вековно тракийско присъствие на Апенинския полуостров. Голяма част от дедите ни се е заселила в земите на юг от Алпите. Там, в археологическия пласт на Ранната Желязна Епоха са намерени огромно количество от “екзотични” артефакти.

Кривите тракийски мечове, очилатите фибули, домашната керамика и украшенията не могат да се сбъркат изобщо. Няколко десетки обекта биха могли да се приемат като обект на търговия. Така е, но касае ли се за стотици, дори хиляди артефакти от тракийски произход вече е нещо друго.Никой народ не изнася цялата си материална култура.

Освен находките има и други свидетелства за тракийско присъствие на Апенинския полуостров. Това е появата на куполните гробници в земите на етруските. Те са от същия тип както тези от Тракия. Този феномен все още не е изяснен от учените.

В етруския пантеон се появяват и богове със странни имена. Става дума заЗемла-земята и Сетлан, чието име В.Георгиев свърза с тракийския теоним Суитулени българското лично име Светлан (Траките и техния език, стр. 61). В далечното минало всеки е държал на вярванията си. За да се наложат тракийски божества сред етруските, то влиянието на дедите ни трябва да е било огромно. То повлиява и езика на местното население. Езиковедите признават, че латинската дума mare–море е заемка (Георгиев, Траките...стр.206). Тя идва от тракийския хидроним Marmara. Етруските пък наследяват думи като дин-ден, мид-мед, ан-онъ (той), талмите-тълмач (преводач),суплу- супло (тръба, кавал)...

По целия Апенински полуостров има топоними и хидроними, които не притежават обяснение на латински, или на друг италийски език. Става дума за Коса, Мизенум,Калес, Висентиум, Скаптия, Пирги, Планина, Велинус, Игилиум, Балесиум, Езерниа, Перусия...Някои от тях си имат ясни тракийски паралели. Висентиум отговаря на трак. Висанте, което пък се обяснява със стблг. вьсъ-селище. Балесиумотговаря на трак. Балаусион, обяснимо с блг. прил. бял, бал (диал.вариант). Езерния е точен еквивалент на трак. Езарейс, неговата етимология получаваме с думата езеро...

Съществуват и други доказателства за присъствие на траки на Апенините. Тит Ливий споменава в работите си като първи царе на Силвиите владетелите Атис, Капус иКапетус. Тези имена обаче са тракийски. Атис е дори тракийски теоним, става дума за един древен бог на плодородието. Да не забравяме и това, че основателите на Рим – братята Ромул и Рем са определени като синове на Арес – тракийския бог на войната.Имената Ромул и Рем нямат обяснение на латински, в езика на дедите ни обаче значенията са силен (Ромул) и първи (Рем)...Рем наистина е роден първи, но Ромул остава силния, той основава Вечния град...

Чудя се на учените ни, които упорито са вперили поглед в далечната Азия, но отказват да потърсят следите на дедите ни в Европа. Недобросъвестни хора нарекоха предците ни живеещи в шатри номади, а истината е, че ние сме потомци на народ, който е ковал историята на Европа. Без траките Рим нямаше да се развие като място, от което ще излезат господарите на стария свят. В по-късни времена отново благодарение на тракийските владетели Римската Империя придоби величие и запази границите си. Без Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Константин Велики, Юлиан и др. историята щеше да изглежда съвсем различно...

Ние обаче не знаем тези неща. Внушава ни се, че сме малки, слаби и незначителни.Бездушни индивиди мачкат самочувствието ни. Коват се лъжа след лъжа...До кога!Народа ни има както сили, така и способности да се справи с всичко. Иска се обаче една искричка, която да запали вдъхновението на хората. Нужен е един идеал, който да се следва и да стигне до обединението на българите. Трябва да си върнем самочувствието присъщо на дедите ни, да се оттървем от натрапената ни роля на слуги и да започнем сами да ковем съдбата си. Няма кой да ни помогне, никой няма интерес да излезат наяве заслугите на народа ни. Неудобните факти ще ги обявят за чудеса...

Ние самите обаче можем да направим чудо стига да поискаме. Можем за пореден път да покажем, че Българина е способен да възкръсва! Не е чак толкова трудно. Започне ли човек да търси и показва най-доброто от себе си, да се държи като добър и честен граждани, то е само въпрос на време когато и промяната в живота ни ще дойде. Не подарена от чужденци, а сътворена от нас самите!






Няма коментари:

Публикуване на коментар