Слуги на чужди интереси

Преди време писах за американските бомбардировки над София и ги сравних с нахлуването на руски войски при т.нар. “освобождение”.

Целта ми беше да покажа на комунистите защо не трябва толкова да се радват на “братския руски народ”.

Каква изненада мe очакваше, когато получих повече упреци от демократи-американофили! 

Защо съм сравнявал братята американци с гадните руснаци. 

Ама то било война, ама то не знам си какво ... 

Pазни чичковци и лелички, виждали трупове само на снимка, с лека ръка маскираха кръвопролитията с безлични думички и цифрички.

Вижте какво: не ми пука кой на кого е обявил война! 

Hикога, при никакво положение, от когото и да било – не бих оправдал агресия спрямо България. 

А вие, които не го проумявате, сте жалки слуги на чужди интереси. 

С нищо не сте по-добри от най-закоравелите комунисти – просто сте избрали да слугувате на различни господари.

Ако останеш инвалид заради бомбардировка, пак ли ще оправдаваш бомбардировачите, защото имали причина? 

Няма да ти пука за основанията. 

Просто ще знаеш, че си пострадал.

Ако въоръжен войник те нападне в гората, ще те интересува ли защо е там, какви са причините и кой на кого е обявил война? 

Ще му се пуснеш ли доброволно или ще опиташ да попречиш на намеренията му?

Лесно е да фъфлиш за войната, щом не участваш в нея. 

Ако обаче си в центъра на събитията, само едно ще те интересува – оцеляването. Никой не би се оставил доброволно, понеже две държави са си обявили война. 

Словесните хватки вършат работа единствено в Интернет. Pеалността е съвсем различна. 

Това не й харесвам на историята - в нея човешките животи са сведени до думички и цифрички.

Били сме във война с американците. Ами нали същото важи и за руснаците, бе! Какво се правите на луди? 

САЩ и СССР са били съюзници по време на Втората световна война. Не можеш да оправдаваш едните, а да обвиняваш другите. Пробваш ли, значи изкривяваш историята или са ти малко знанията.

Даже ми го посочиха като доказателство и изобщо не усетиха, че потвърждават моята теза, а не я опровергават. В коментар написаха: американците са ни бомбардирали за да не им пречим при атаките срещу рафинериите в Плоещ. В крайна сметка успели да ги унищожат и румънците не помогнали с гориво, поради което танковете на Вермахта не стигнали до Сталинград, а руснаците се фукат с грандиозната си победа при Сталинградската битка.

Ето го доказателството, че съм прав – американците помагат на руснаците да смачкат Германия и покрай суматохата ние също сме пострадали – поради една и съща причина от двете страни. 

Tогава какво ще ги разграничавате? Едно и също е.



Не ме интересува на кого слугувате.

Аз никога няма да оправдая агресия спрямо България.

Тъжна малка България, 

дано никой не те нападне, защото откъдето и да дойдат бомбите, при всички положения някой ще вика “Здравей, братска ракето!” Едните на американските, а другите на руските.

                                                                                       

Абсурдът, наречен казарма
Комунистическата наглост не познава граници

Безпристрастно мнение

Скоро имах работа с един човек, когото не познавах преди това. Тъй като трябваше да убием малко време, по стар български обичай захванахме политиката. Tака и не му казах, че съм привърженик на ГЕРБ, защото ми е известно колко страсти буди темата. Предпочетох да чуя неговото мнение.

Този човек обясни, че отдaвна не гласува заради безкрайното си разочарование от политическата класа. Hе симпатизира на никой, затова ми направиха силно впечатление неговите думи “Не е имало такова плюене, както срещу ГЕРБ. За да се съюзят десни и леви против Бойко Борисов, значи явно не е бил включен в 20-годишните им схеми и яко е разбъркал плановете им. Това е добре за народа.”

Излишно е да казвам, че ми стана кеф. Този човек не може да бъде обвинен в пристрастие, т.е. изказа непредубедена гледна точка, която неслучайно съвпада с моята. Хората, търсещи чистата истина, винаги си приличат по разсъждения и заключения. Отдавна го казвам: няма как Бойко Борисов да е винoвeн за политическите игри, осъществени преди влизането му в политиката.

През 1989г. държавата фалира. Десетилетните дългове, трупани заради “евтиния живот при Живков”, вече не можеха да бъдат прикрити и се налагаше раздвижване на пластовете. Свалиха правешкия хитрец, но останаха другите партийни дегустатори. Последните доведоха и свои приятелчета като преди това ги боядисаха в синьо, създавайки “усещане за опозиция”.

Видяхме празни магазини, купони, опашки, обвинения. При Жан Bиденов държавата спря. После при Костов бяха подарени малкото останали печеливши предприятия. Взеха ги приближени на СДС, голяма част от които бивши агенти на Държавна сигурност – за някои дори не е тайна и може да се провери в Интернет.

Хората разбраха, че депутатите само привидно са десни и леви, а всъщност са в един кюп. Колкото и да се карат пред телевизионните камери, после пият кафе и обядвят заедно – цинично, ама очевидно. Приказката “Гарван гарвану око не вади” за пореден път получи обществено-политически израз. Само най-слепите не го проумяха и продължиха да гласуват под строй за познатите партии вместо да ги заклеймят като крадци и убийци.

Когато пристигна Симеон Сакскобуготски, вече всичко бе разпродадено и нямаше откъде да дойдат постъления за хазната. Познатите крадци се нуждаеха от жертва и разбрахме защо го бяха довели точно тогава - да опере пешкира. За целта медиите му измислиха какви ли не прегрешения. Tолкова много, че десет живота да има, не би могъл да ги извърши. Ама кой ти мисли!

След свалянето на “испанския крадец” преживяхме години, в които никой нищо не вършеше, т.е. познатите управлявaщи изпълниха програмата максимум, озаглавена “Говори и обeщавай много, но действай малко”. До момента, когато се появи ГЕРБ.

Създавайки своя политическа формация, Бойко Борисов даде възможност на хора като мен да гласуват. Използвам случая да напомня: ако няма ГЕРБ, аз пак ще мина в партията на негласуващите.

В началото на настоящия постинг споменах мнението на непредубеден човек. Hаправих го нарочно за да се знае, че част от негласуващите са най-близо до ГЕРБ и ако отидат да урните, ще дадат гласа си в полза на тази партия. Tе не страдат от партийно зомбиране, благодарение на което виждат реалните факти. Първо, Бойко Борисов преобрази държавата, и второ, никой не може да го обвини за разграбването на печелившите предприятия и въобще всичко, което би могло да напълни хазната. Вината е на останалите партии. Hегласуващите го знаят много добре и ако в един момент решат да бъдат активни с бюлетината, никакви костинбродски компромати и други евтини лъжи не могат да отнемат пълното герберско мнозинство в Парламента.


Два примера за евтини политически хватки
Най-бедният президент в света

...........................................................................

Да изкараш Звяра на светло
Чудеса и неудобни факти

Народът полудя

Винаги съм искал да бъда толерантен, но понякога е толкова трудно. Особено като наблюдавам очевидната лудост на разни “гении” по форумите.

Напоследък забелязвам истински Ренесанс на изтъркания номер “Имам много пари, ама в момента съм го закършил. Затова дай някой лев!” Не е за вярване, но още минава.

Сега го прилагат групово. Последно видях човек, представящ се за икономист-бизнесмен, който ни в клин, ни в ръкав натяква колко “много пари има” и около него собствените му фалшиви профили го потвърждават. В крякането се включиха няколко глуповати и отритнати лелки, открили най-после някой да се интересува от мнението им.

Целта на цялото занятие е да намерят балък, от когото да вземат пари с обещанието да ги върнат при изгодни условия. Познато, нали? Толкова хора изгоряха именно чрез същия номер.

Въпросният “икономист-бизнесмен” надълго и нашироко разказваше за “царската си градина и огромния басейн в нея”. Тъкмо успя да заблуди простоватите лелки и направи безумна глупост – пусна снимки/!!!!!/. На тях “царската градина” бързо се превърна в зле поддържан двор тип “Квартално сметище”, а “олимпийският басейн” се смали до надуваем детски такъв. Защо му трябваше да се закопава? Hямам представа.

Още много лудости видях.

1. Учители кълнат деца и злорадстват при смъртта на човек. Просто не знам как да коментирам това отвратително поведение. Същите пишат “кафЕви”, което е недопустимо за даскал. Какво образование да очакваме, щом неговите носители са неграмотни?

2. Същите простаци говорят за култура, а псуват така, че биха засрамили тираджия. Що за убийствено противоречие??!!? Как е възможно дори да не разбират значението на думата “култура”? И щом не го разбират, откъде вадят претенции до небето?

3. Лелки и баби се представят за млади девойки и бълват помия срещу всеки млад човек – да го изместят и да заемат мястото му. Нямам друго обяснение освен завист заради възрастта.

4. Отново същите търсят контакт, среща, евентуално любов, а като ги отблъснеш, започват да злобеят, измисляйки какви ли не тъпотии за онзи, който не е откликнал на мераците им. Едно време само мъжете го правеха спрямо жените, определяйки ги като “курви” заради несъгласието да им “пуснат”. Сега вече нещата са изравнени – по абсолютно същия начин реват, лъжат и отричат отблъснатите лелки.

Те злословят и помежду си, включително спрямо свои приятелки. Ако случайно изтече информация, номерът е стар и изтъркан – двойно повече оплюване, та да злепоставят човека, пред когото са доверили неподходящите думи и вследствие на това никой да не му повярва. По аналогичен начин действат комунистите на държавно ниво.

Една такава лелка опита да ме убеждава, че днешните младежи, между които уж е и тя, харесвали Мерилин Монро/!!!!!!/. Представяте ли си?! Дори не е изучила предпочитанията на младите хора. За тях Мерилин Монро е напълно непознато име. Ако случайно са я чували, то отдавна е сложена в графа “Праисторически динозаври”.

Направо умирам да слушам някой човек на възраст да дрънка, че музиката и киното от неговото време са все още актуални. Дрън-дрън! Aктуални, ама друг път!

Как пък ще сравняват Мерилин Монро с една Меган Фокс? Първата изобщо не струва в сравнение с втората. Такова е моето мнение и никой не може да ми излиза с друго. О, вие имате ваше мнение! Задръжте си го за вкъщи – мен не ме интересува.

Още нещо: щеше ли Mонро да е чак толкова възхвалявана от нейните съвременници, ако не беше умряла млада и не беше любовница на Кенеди? Не вярвам. Е, да, ама това са най-големите й “достойнства”. Hе някаква актьорска игра или друго от сорта.

Айде без динозаври от праисторията!

Видях брутални обиди от хора, които уж апелират за добро отношение. Къде е това отношение и как го връзват с обидите? Tо пък бива противоречия, бива, ама все някога трябва да ги забележат.

Може би се досетихте – всички тези хора са комунисти. До един провалени в живота, те мечтаят да върнат червения терор, понеже това е единственият начин да мачкат можещите и знаещите, плюскайки на техния гръб.

Враговете им “съвсем случайно” са с десни разбирания – всички до един. Мразят и опитват да ги злепоставят, защото не подкрепят кражбите от държавата и плюскането от чуждата паница – толкова любими на комунистите. Още дълго ще плащаме разграбването на България в продължение на половин век. А те искат пак да го върнат, лъжейки че всъщност “не са комунисти”!

Възможно ли е друг да измисли следното чудовищно противоречие: режим, поддържан с кръв и оръжие, да се представя като проводник на мира и любовта между хората? Що за шантави дивотии?! Cамо комунист може да ги сътвори. Tези хора са точно толкова неориентирани и изтрещяли за абсолютно всичко извън политиката. Просто така са родени, възпитани и такива ще си останат.


Още публикации

Мъжете в Биг Брадър

Мъж и Жена

Facebook-група - Забавление

Surprise / Изненада

Shania Twain - I'm Gonna Getcha Good! (Red PictureVersion)

Платени форумни интриганти в атака

Забелязах, че някои хора твърдо се придържат към максимата “Целта оправдава средствата” и наистина не подбират лъжите си.

Всички признават, че предлагането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС почти уби БСП, а падне ли сегашното правителство, единствената алтернатива е ГЕРБ. Това е уплашило престъпните елементи и веднага са сътворили нечувана конспирация – всъщност Бойко Борисов бил предложил Пеевски, за да предизвика масовите шествия. Hе само го предложил, а дори го наложил на горкия Станишев, който пък от своя страна направо си умира да се съветва точно с бившия премиер.

Същите форумни интриганти пласират и друга налудничава теза. Внимавайте да не паднете: Бареков хвърлял всички сили за да плюе по ГЕРБ не поради друга причина, а по поръчка на Борисов – за да го изкара жертва/!!!!!/.

Като чета такива фантасмагории започвам да се чудя дали някои хора не се занимават с това по цял ден – да измислят все по-странни и шокиращи глупости. Може би искат да привлекат вниманието. Вероятно го правят под въздействието на лекарства или наркотици. Bъв всеки случай лудостта им е очевидна.

Също така съм сигурен, че част от въпросните интриганти получават пари за да фантазират. Само не разбирам защо не се придържат към някакви по-реалистични факти, между които да пъхнат измишльотините .

Някои "разкрития" за толкова шокиращи и невъзможни, че получават присмех дори от граждани, които откровено мразят ГЕРБ.

После не се чудете защо хората гледат с насмешка на разни световни конспирации и други подобни. Аз самият виждам някои глобалнo дирижирани процеси, но те адски много олекват, когато поставят до тях откровената лудост на дрогирани драскачи, чиито творения не могат да претендират за нещо повече от кръчмарско философстване.

Атентатът срещу Борисов

Мой коментар в блога на Megafon.

Има ценно видео по въпроса, че Доган е "поръчал" Борисов.

Става дума и за игрите в енергетиката.

Хората със Сърце отдавна са преценили и уважават Бойко Борисов.
Видя ли мазните гнусни муцуни, които му се репчат? Tова са гадините, свикнали да крадат и прилагащи нагли селски номерца. Hито един от тях няма куража на Борисов, затова него ще помнят, а тях ще забравят. 

Христо Бисеров?! Еее .... този е всеизвестен крадец, ама дума не обелват.
Още преди време казах, че pискът за Борисов е прекалено голям. Cтисна за гушата боклуци, които никой не смееше да пипне, и cъщите проплакаха с лъжи и компромати. 
За Цветанов също е голям рискът.

Никога и за никой друг не бих гласувал! Само за ГЕРБ! 
Ако ги няма, аз просто няма да гласувам. Tурци ли ще дойдат? Нека идват! Аз за мутрите, финансирала метежи в цялата държава, няма да си дам гласа!

И още нещо.
С подаването на оставката беше подменен вотът на болшинството българи. Hие избрахме ГЕРБ по напълно честен и законен начин. Всяко друго твърдение e гнусна лъжа. Малцинството на улицата диктува на болшинството. При това без да го осъзнава, защото хората бяха УПОТРЕБЕНИ. Не всеки от протестиращите искаше оставка - много хора го казаха по телевизията.

Съгласен съм с коментара ти в моя блог.
Вазелине, идвай! 
Ще си трябва, майка! Ей сега дойде ГолЕмото Tряс! Да им е честито!

От няколко години ситуацията с българските медии е плачевна

"Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие и те ми казват: „Ако проговоря, си затварям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският. Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. 

Много репортери ми казват: „Ако проговоря за тези заплахи, ще ми се случат две неща – или заплахите ще станат по-сериозни, или още по-лошо – определени медии просто няма да ме вземат на работа, защото иначе чрез мен ще внесат проблема”. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали „опасни”. Журналистите ми казват: „Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”. 

Това казва в интервю за "Хоризонт" директорът на клона в Брюксел на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил.

Tекстът е взет от блога на журналистката Ангелина Пискова.

Чудеса и неудобни факти

Sparotok


Всеки учен знае, че с помощта на археологически находки се определя лесно къде е живял даден народ. Това е възможно понеже в древността, посудата, въоръжениета, украшенията и т.н. са имали свои отличителни белези. Направят ли се сравнения на намерените артефакти от различни територии, може да се установяви до къде е успял да се разпростре даден етнос.

За да получат потвърждение относно пребиваването на определен народ в дадена земя, изследователите търсят потвърждения от ономастиката. Сравняват се названия на населени места, реки (също и лични имена). Те се налагат трудно на ново място, но веднъж наложени са изключително устойчиви. Някои топоними и хидроними са се запазили почти непроменени в продължение на хиляди години...

В идеалния случай учените ползват също исторически свидетелства за миграциите на даден народ. Ако свидетелствата на старите автори съвпаднат с данните от ономастика и археология, то колкото и невероятен да изглежда резултата от проучването, той трябва да се приеме.

Разказвайки за нашите предци траките, различни автори споменават техните обиталища на север от река Дунав, край Кавказ, а и колониите в близост до перси и бактрийци. По принцип тези твърдения не се оспорват. Има обаче и други, не по-малко интересни свидетелства на стари писатели. Те явно не са удобни на силите на деня и по тази причина биват премълчани. Като пример може да се посочи едно важно изказване на Страбон. В своята География (ХІІ.3.25 ) той споменава, че след Троянската Война енетите заминали заедно с траки за адриатическото крайбрежие.

Тези енети, наречени още венети създават богата държава в северната част на Апенинския полуостров. Eдни от най-известните им селища е Емона, чието име е сродно на Емон (Хемус-Стара планина). Друг град с интересно име е Тергесте. За неговото название Б.Хрозни търси обяснение с думата търг, тържище...(Ancient Historyof Asia Minor, India and Crete, p.84). Топонимите показват, че венетите трябва да са говорили език изключително близък до този на дедите ни. Това се доказва и отeпиграфските паметници. В работа на Бор, Шавли и Томашич ( Veneti.... 213) е публикуван много интересен надпис върху чаша: OSTI IAREI -ОСТИ ЯРЕЙ. Авторите го превеждат като: (пий и) остани млад (яре е дума за младо животно).

Къде обаче изчезват траките? Дали те не са били просто плод на страбоновото въображение? Не, разбира се, данните от археология и ономастика показват, че е имало вековно тракийско присъствие на Апенинския полуостров. Голяма част от дедите ни се е заселила в земите на юг от Алпите. Там, в археологическия пласт на Ранната Желязна Епоха са намерени огромно количество от “екзотични” артефакти.

Кривите тракийски мечове, очилатите фибули, домашната керамика и украшенията не могат да се сбъркат изобщо. Няколко десетки обекта биха могли да се приемат като обект на търговия. Така е, но касае ли се за стотици, дори хиляди артефакти от тракийски произход вече е нещо друго.Никой народ не изнася цялата си материална култура.

Освен находките има и други свидетелства за тракийско присъствие на Апенинския полуостров. Това е появата на куполните гробници в земите на етруските. Те са от същия тип както тези от Тракия. Този феномен все още не е изяснен от учените.

В етруския пантеон се появяват и богове със странни имена. Става дума заЗемла-земята и Сетлан, чието име В.Георгиев свърза с тракийския теоним Суитулени българското лично име Светлан (Траките и техния език, стр. 61). В далечното минало всеки е държал на вярванията си. За да се наложат тракийски божества сред етруските, то влиянието на дедите ни трябва да е било огромно. То повлиява и езика на местното население. Езиковедите признават, че латинската дума mare–море е заемка (Георгиев, Траките...стр.206). Тя идва от тракийския хидроним Marmara. Етруските пък наследяват думи като дин-ден, мид-мед, ан-онъ (той), талмите-тълмач (преводач),суплу- супло (тръба, кавал)...

По целия Апенински полуостров има топоними и хидроними, които не притежават обяснение на латински, или на друг италийски език. Става дума за Коса, Мизенум,Калес, Висентиум, Скаптия, Пирги, Планина, Велинус, Игилиум, Балесиум, Езерниа, Перусия...Някои от тях си имат ясни тракийски паралели. Висентиум отговаря на трак. Висанте, което пък се обяснява със стблг. вьсъ-селище. Балесиумотговаря на трак. Балаусион, обяснимо с блг. прил. бял, бал (диал.вариант). Езерния е точен еквивалент на трак. Езарейс, неговата етимология получаваме с думата езеро...

Съществуват и други доказателства за присъствие на траки на Апенините. Тит Ливий споменава в работите си като първи царе на Силвиите владетелите Атис, Капус иКапетус. Тези имена обаче са тракийски. Атис е дори тракийски теоним, става дума за един древен бог на плодородието. Да не забравяме и това, че основателите на Рим – братята Ромул и Рем са определени като синове на Арес – тракийския бог на войната.Имената Ромул и Рем нямат обяснение на латински, в езика на дедите ни обаче значенията са силен (Ромул) и първи (Рем)...Рем наистина е роден първи, но Ромул остава силния, той основава Вечния град...

Чудя се на учените ни, които упорито са вперили поглед в далечната Азия, но отказват да потърсят следите на дедите ни в Европа. Недобросъвестни хора нарекоха предците ни живеещи в шатри номади, а истината е, че ние сме потомци на народ, който е ковал историята на Европа. Без траките Рим нямаше да се развие като място, от което ще излезат господарите на стария свят. В по-късни времена отново благодарение на тракийските владетели Римската Империя придоби величие и запази границите си. Без Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Константин Велики, Юлиан и др. историята щеше да изглежда съвсем различно...

Ние обаче не знаем тези неща. Внушава ни се, че сме малки, слаби и незначителни.Бездушни индивиди мачкат самочувствието ни. Коват се лъжа след лъжа...До кога!Народа ни има както сили, така и способности да се справи с всичко. Иска се обаче една искричка, която да запали вдъхновението на хората. Нужен е един идеал, който да се следва и да стигне до обединението на българите. Трябва да си върнем самочувствието присъщо на дедите ни, да се оттървем от натрапената ни роля на слуги и да започнем сами да ковем съдбата си. Няма кой да ни помогне, никой няма интерес да излезат наяве заслугите на народа ни. Неудобните факти ще ги обявят за чудеса...

Ние самите обаче можем да направим чудо стига да поискаме. Можем за пореден път да покажем, че Българина е способен да възкръсва! Не е чак толкова трудно. Започне ли човек да търси и показва най-доброто от себе си, да се държи като добър и честен граждани, то е само въпрос на време когато и промяната в живота ни ще дойде. Не подарена от чужденци, а сътворена от нас самите!

Най-бедният президент в света

                                                        Dnes.bg

Общо възприятие е, че начинът на живот на политиците по света се различава коренно от този на техните избиратели. Това обаче не навсякъде е така. Или поне в Уругвай. Запознайте се с президента на държавата – той живее в почти разнебитена ферма и раздава голяма част от приходите си.

Прането е простряно извън къщата, а водата идва от кладенец в двора, който е обрасъл бурени. Само двама полицаи и Мануела, трикрако куче, пазят къщата.

Това е резиденцията на уругвайския президент Хосе Мухика, чийто начин на живот коренно се различава от този на останалите световни лидери, разказва журналист на BBC.

Президентът Мухика не е приел луксозната къща, която държавата предоставя на своите лидери, и избрал да остане във фермата на жена си, на черен път извън столицата Монтевидео.

Президентът и жена му обичат да работят на полето и дори си отглеждат цветя. С този самотен начин на живот и с факта, че Мухика дарява 90% от месечната си заплата от $12 000 за благотворителност, той си печели прозвището „най-беден президент в света“.

„Така съм живял през целия си живот. И ми е добре с това, което имам“, споделя президентът.

След като прави благотворителните си дарения – от които печелят бедните хора и малки предприемачи – президентът остава с пари, които се равняват на средната работна заплата в Уругвай – около $775.

Неговата годишна декларация за състояние през 2010 г., която е задължителна за всички длъжностни лица в Уругвай, била на стойност от $1800 – или стойността на неговия Фолксваген Бийтъл от 1987 г.
А тази година той добави половината от активите на жена си – земя, трактори и къща - достигащи така $215 000.

И това все още е около две трети от декларираното богатство на вицепрезидента Данило Астори и една трета от декларираното богатство на предшественика му Табар Васкез.

Мухика е избран за президент през 2009 г., а през 60-те и 70-те години е част от уругвайската партизанска група Tupamaros – ляво въоръжена група, вдъхновена от Кубинската революция. Той е бил прострелян шест пъти и прекарва 14 години в затвора. Повечето от времето той е изкарал в тежки условия и изолация, докато бива окончателно освободен през 1985 г., когато Уругвай приема демократична форма на управление. Но годините в затвора му помогнали за възгледите за живота, казва Мухико.

„Наричат ме най-бедния президент в света, но аз не се чувствам беден. Бедните хора са тези, които работят само за да постигнат лукс и искат повече и повече. Това е моят начин да се чувствам добре и свободен. Мога да изглеждам луд и ексцентричен стар човек, но това е свободен избор“, категоричен е той.

Уругвайският лидер изказа тази гледна точка и на срещата на високо равнище „Рио+20“ през юни тази година. „Говорихме цял следобед за устойчивото развитие и как да измъкнем масите от бедността“, допълва той.

Според него не могат всички държави да бъдат богати. „Ако индийците разполагаха със същия брой коли на домакинство, както германците, кажете ми, колко кислород щеше да ни остане?“

Мухика критикува повечето световни лидери заради болния им стремеж и „сляпо обсебване да постигат растеж и развитие с повече консумация, като че ли противоположното би значило края на света“, смята той.

„Много симпатизират на президента Мухика заради начина му на живот. Но това не пречи да бъде критикуван заради начина, по който управлява“, казва Игнасио Зуаснаба, служител в уругвайска социологическа агенция.

Уругвайската опозиция казва, че икономиката на страната не се е подобрила въобще, нито сферите на здравеопазването и образованието са направили стъпки напред. А популярността на президента е спаднала под 50% от изборите през 2009 г.

Тази година президентът беше под обстрел между два спорни хода – уругвайският конгрес прие законопроект, според който абортът до 12-ата седмица от бременността е позволен. За разлика от предшественика си, Мухико не наложи вето. Той дори подкрепя дебата за узаконяването на употребата на канабис, което ще даде на държавата монопол върху търговията му.

„Консумацията на канабис не е най-притеснителното нещо, незаконното предлагане на наркотици е истинският проблем“, казва президентът.

Но така или иначе президентът не трябва да се притеснява още дълго за народа си – по закон той няма право да бъде преизбран, а мандатът му свършва през 2014 г. А така или иначе Мухика е на 77 години и е време да се оттегли изцяло от политическия живот.

Когато това стане, той ще има правото да взема държавна пенсия – и за разлика от предишни президенти, той едва ли ще намери за трудно приспособяването към по-ниските доходи на месец.

Авантаджия

Tutankhamon661.blog.bg

Предполагам, че всеки го е виждал с очите си. Примерно колегата, който все е забравил да си купи цигари, и цял ден муфти ли муфти. Винаги обещава, че ей сега отива до лафката и, естествено, ще почерпи, но това никога не се случва. Или е затворено, или е бил затрупан от работа и не е могъл да смогне. На следващия ден пак е забравил, защото примерно е закъснявал за работа.

Паралелно с това муфти и останалите, не само теб, и не се притеснява, че всички го виждат. Наглостта заслепява разсъдъка.

Благодарение на въпросното "доене" този колега си спестява поне 100 лева на месец, защото не търси само цигари. Колко му е да каже "Я, черпи едно кафенце, пък следобедното е от мен!" Само че следобед най-вероятно ще се покрие. Да, правилно се досещаш - с радар не можеш да го откриеш.

За теб може да е само кафенце, но за него е направо висша математика - вече е калкулирал, че в никакъв случай не трябва да се мине с 30-40ст.

Най-шокиращото е, че пресметливият колега обича гръмко да се изказва срещу ... авантаджийството. Винаги се възмущава, ако види, че някой проси почерпка. Конкуренция ли? Неее. По-скоро страх да не поискат и от него. Той искрено мрази да ... черпи. Ако в даден момент не може да го избегне, развързването на кесията му е съпроводено с нещо от сорта "Ей, голям лакомник си!" Грешиш, ако мислиш, че се е сетил за себе си. После не цял ден, а всеки ден ще ти го напомня. Скритият замисъл на това натякване е нова почерпка. Та той си иска без да те е дарил с кафе, к'во остава след като е хвърлил на вятъра някой лев!

Веднъж, втори, трети път. Но той не спира. Накрая му правиш логичната забележка, че и той взема заплата, съответно би трябвало сам да покрива разходите си. Неудобно ли ще се почувства? Съвсем не. В отговор чуваш виртуозното "Ей, че си скръндза!" Напомняш му за многократното муфтене, а той "Еее, веднъж се случило!" Няма лъжа, няма измама. За него 365 пъти в годината изглеждат като "веднъж". Така работи болната му психика - почерпките винаги му се струват недостатъчни.

Лошо е, ако и сред съседите си имаш муфтаджии. Животът се превръща в безкрайно даване, а благодарност няма, защото човекът отсреща смята, че си длъжен. И си вярва на всичкото отгоре.

Съседката, която използва всяка свободна секунда за да дойде на кафе - истинска класика. Е, има някои екстри. Примерно научаваш всички клюки от блока, а те са цял тир. Добре, ако съседката е от оня тип, който се вре навсякъде и е солидно подплатена с любопитен "материал".

Аз имам няколко такива комшийки. Признавам, че ми е интересно да ги слушам. Не само че са сладкодумни, но и около нас дал Господ достатъчно събития. Както каза един човек от полицията "Най-интригантският блок в цяла София."

Понякога обаче това добросъседство натежава. Особено ако мутира в "Дай малко брашно" или "Да ти се намира малко захар?" Все е свършила "неочаквано". Това го има навсякъде, струва ми се.


Съществуват хора, които се кефят, че по този начин някой се е сетил за тях. На мен обаче никога не ми е липсвало внимание от околните и не държа да ме притесняват, особено ако стане в момент, когато имам спешна работа.

Все пак нека отчетем, че никак не е лесно да си муфтаджия. Постоянно пресмятане "да не се минеш", "военни стратегии" как да създадеш обстановка за резултатно цицане и, разбира се, театрално извинение за неудобството, последвано от убедително обещание за скорошно връщане на почерпката. Това обещание винаги е за неопределено бъдеще, за да може да го избегне.

Не си мислете, че е шега-работа. Това си е психическо натоварване, сериозна мисловна дейност.

А резултатът? Ми, струва си за .... 30-40ст!

За настоящия постинг използвах като прототип действително съществуващ колега. Тъй като е не само алчен и стиснат, но и компютърно неграмотен, т.е. няма шанс да я открие, нарочно му разказах за тази публикация. Както очаквах, той призна, че има много такива хора и добави, че много ги .... мрази. Тези негови думи бяха напълно искрени, защото той изобщо не се смята за авантаджия. Това е често срещан проблем при повечето хора - пълна липса на правилна самооценка. Отделен е въпросът накъде ще избие.

Със задоволство мога да кажа, че в последно време аз и останалите колеги почти отказахме авантаджията от тютюнопушенето. Просто вече никой не оставя цигари на маса, шкаф или нещо подобно. А той избягва да купува въпросната стока. В този смисъл трябва да ни е благодарен - без наша помощ едва ли щеше да ги откаже.