Flight

Bon Jovi - Blaze of glory - video

Атентатът срещу Борисов

Мой коментар в блога на Megafon.

Има ценно видео по въпроса, че Доган е "поръчал" Борисов.

Става дума и за игрите в енергетиката.

Хората със Сърце отдавна са преценили и уважават Бойко Борисов.
Видя ли мазните гнусни муцуни, които му се репчат? Tова са гадините, свикнали да крадат и прилагащи нагли селски номерца. Hито един от тях няма куража на Борисов, затова него ще помнят, а тях ще забравят. 

Христо Бисеров?! Еее .... този е всеизвестен крадец, ама дума не обелват.
Още преди време казах, че pискът за Борисов е прекалено голям. Cтисна за гушата боклуци, които никой не смееше да пипне, и cъщите проплакаха с лъжи и компромати. 
За Цветанов също е голям рискът.

Никога и за никой друг не бих гласувал! Само за ГЕРБ! 
Ако ги няма, аз просто няма да гласувам. Tурци ли ще дойдат? Нека идват! Аз за мутрите, финансирала метежи в цялата държава, няма да си дам гласа!

И още нещо.
С подаването на оставката беше подменен вотът на болшинството българи. Hие избрахме ГЕРБ по напълно честен и законен начин. Всяко друго твърдение e гнусна лъжа. Малцинството на улицата диктува на болшинството. При това без да го осъзнава, защото хората бяха УПОТРЕБЕНИ. Не всеки от протестиращите искаше оставка - много хора го казаха по телевизията.

Съгласен съм с коментара ти в моя блог.
Вазелине, идвай! 
Ще си трябва, майка! Ей сега дойде ГолЕмото Tряс! Да им е честито!

Предупреждение от Aмерика за “хванатиЯт платен драскаЧ на герб”

Тази сутрн получих от щерка ми в САЩ “предупреждeние”, че е “хванат платен форумен драскач на ГЕРБ”. Позачудих се на нелепото определение “хванат” (къде ли са го задържали…) и не по малко наивната комбинация на уж готов коментар, който трябвало само да изкопира без инструкцията как да звучал (как ли пък зазвучават по друг начин неща, които вече са написани?). Дори и да имаше нещо вярно в нескопосаната глупост, не схващах "новостта" на подобно действие, което по невинността си бледнее неимоверно пред явните измами, разиграващи се ежедневно пред очите ни. Напомних на щерката да не забравя, че в България Андрешковщината минава за добродетел, а губенето на чуждото време с упорито повтаряне на глупави постановки за омаскаряване на другите е любим прийом на точно определена партия. 

Още по-голямо беше учудването ми, когато малко по-късно в блога прочетох, че и други са били“предупредени” за “хванатият платен драскач на ГЕРБ”. Което идва да покаже, че“предупреждението” e разпратено ОРГАНИЗИРАНО ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ, а не е резултат от наблюдателността на изпращача, както бях заблуден от мейла на щерка ми, която беше пропуснала да ми напише, че линка й е бил изпратен, а не е лично нейна находка.

Случката веднага ми припомни, че тези дни се видях принуден да забраня коментарите в блога си заради неприятната прилепчивост на коментиращ, който зад претенцията за репресиран от комунистите ми е губил дни да опровергавам комунистическите му клевети в блога ми. Що за плюнка трябва да е човек, че да разчита на разсеяността на хората, за да се представи за политическия си противник, и да му припише собствените си отвратителни гадории?

И такива плюнки искат да ме управляват???

Истинският проблем за мен отдавна не е само в измамата и превръщането й в политика, с която честният човек бива оклеветяван като измамник, а загубата с години наред се нарича “печалба”.Защото, щом бабите и бандюгите били гласували за “убавото мумче” то значело, че измамите и клеветите му били напълно в реда на нещата, дори когато попадат под ударите на закона (щом имаме партия зад гърба, винаги можем да накараме феновете си да погазят правосъдието, като например, обявят неотложните реформи за корупция, а демокрацията за диктатура, даже свирепа диктатура, колко му е да се затръшкат едни партийни активисти, а поетичните натури да ги вземат за многострадални чада на народа?).

Още по-големият проблем е, че същите организирани злостни клеветници и измамници нагнетяват общественото пространство с лъжите и клеветите си, за да “обосноват” нуждата от “СМЯНА НА СИСТЕМАТА”. Защото настоящата “СИСТЕМА”, която е повалила България е не друго, а ПРЕВЪРНАТАТА В ПОЛИТИКА АНДРЕШКОВЩИНА, целта на която е да потъне България в блатото. С тази идея се изчерпва цялата представа за политика на Андрешковците, а тактиката за осъществяването й са клеветите и омаскаряването на всичко читаво и годно, което би помогнало на България да излезе от блатото на Андрешковщината.

Текстът е взет от блога на Vmir

От няколко години ситуацията с българските медии е плачевна

"Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие и те ми казват: „Ако проговоря, си затварям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският. Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. 

Много репортери ми казват: „Ако проговоря за тези заплахи, ще ми се случат две неща – или заплахите ще станат по-сериозни, или още по-лошо – определени медии просто няма да ме вземат на работа, защото иначе чрез мен ще внесат проблема”. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали „опасни”. Журналистите ми казват: „Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”. 

Това казва в интервю за "Хоризонт" директорът на клона в Брюксел на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил.

Tекстът е взет от блога на журналистката Ангелина Пискова.

Най-бедният президент в света

                                                        Dnes.bg

Общо възприятие е, че начинът на живот на политиците по света се различава коренно от този на техните избиратели. Това обаче не навсякъде е така. Или поне в Уругвай. Запознайте се с президента на държавата – той живее в почти разнебитена ферма и раздава голяма част от приходите си.

Прането е простряно извън къщата, а водата идва от кладенец в двора, който е обрасъл бурени. Само двама полицаи и Мануела, трикрако куче, пазят къщата.

Това е резиденцията на уругвайския президент Хосе Мухика, чийто начин на живот коренно се различава от този на останалите световни лидери, разказва журналист на BBC.

Президентът Мухика не е приел луксозната къща, която държавата предоставя на своите лидери, и избрал да остане във фермата на жена си, на черен път извън столицата Монтевидео.

Президентът и жена му обичат да работят на полето и дори си отглеждат цветя. С този самотен начин на живот и с факта, че Мухика дарява 90% от месечната си заплата от $12 000 за благотворителност, той си печели прозвището „най-беден президент в света“.

„Така съм живял през целия си живот. И ми е добре с това, което имам“, споделя президентът.

След като прави благотворителните си дарения – от които печелят бедните хора и малки предприемачи – президентът остава с пари, които се равняват на средната работна заплата в Уругвай – около $775.

Неговата годишна декларация за състояние през 2010 г., която е задължителна за всички длъжностни лица в Уругвай, била на стойност от $1800 – или стойността на неговия Фолксваген Бийтъл от 1987 г.
А тази година той добави половината от активите на жена си – земя, трактори и къща - достигащи така $215 000.

И това все още е около две трети от декларираното богатство на вицепрезидента Данило Астори и една трета от декларираното богатство на предшественика му Табар Васкез.

Мухика е избран за президент през 2009 г., а през 60-те и 70-те години е част от уругвайската партизанска група Tupamaros – ляво въоръжена група, вдъхновена от Кубинската революция. Той е бил прострелян шест пъти и прекарва 14 години в затвора. Повечето от времето той е изкарал в тежки условия и изолация, докато бива окончателно освободен през 1985 г., когато Уругвай приема демократична форма на управление. Но годините в затвора му помогнали за възгледите за живота, казва Мухико.

„Наричат ме най-бедния президент в света, но аз не се чувствам беден. Бедните хора са тези, които работят само за да постигнат лукс и искат повече и повече. Това е моят начин да се чувствам добре и свободен. Мога да изглеждам луд и ексцентричен стар човек, но това е свободен избор“, категоричен е той.

Уругвайският лидер изказа тази гледна точка и на срещата на високо равнище „Рио+20“ през юни тази година. „Говорихме цял следобед за устойчивото развитие и как да измъкнем масите от бедността“, допълва той.

Според него не могат всички държави да бъдат богати. „Ако индийците разполагаха със същия брой коли на домакинство, както германците, кажете ми, колко кислород щеше да ни остане?“

Мухика критикува повечето световни лидери заради болния им стремеж и „сляпо обсебване да постигат растеж и развитие с повече консумация, като че ли противоположното би значило края на света“, смята той.

„Много симпатизират на президента Мухика заради начина му на живот. Но това не пречи да бъде критикуван заради начина, по който управлява“, казва Игнасио Зуаснаба, служител в уругвайска социологическа агенция.

Уругвайската опозиция казва, че икономиката на страната не се е подобрила въобще, нито сферите на здравеопазването и образованието са направили стъпки напред. А популярността на президента е спаднала под 50% от изборите през 2009 г.

Тази година президентът беше под обстрел между два спорни хода – уругвайският конгрес прие законопроект, според който абортът до 12-ата седмица от бременността е позволен. За разлика от предшественика си, Мухико не наложи вето. Той дори подкрепя дебата за узаконяването на употребата на канабис, което ще даде на държавата монопол върху търговията му.

„Консумацията на канабис не е най-притеснителното нещо, незаконното предлагане на наркотици е истинският проблем“, казва президентът.

Но така или иначе президентът не трябва да се притеснява още дълго за народа си – по закон той няма право да бъде преизбран, а мандатът му свършва през 2014 г. А така или иначе Мухика е на 77 години и е време да се оттегли изцяло от политическия живот.

Когато това стане, той ще има правото да взема държавна пенсия – и за разлика от предишни президенти, той едва ли ще намери за трудно приспособяването към по-ниските доходи на месец.