Безпристрастно мнение

Скоро имах работа с един човек, когото не познавах преди това. Тъй като трябваше да убием малко време, по стар български обичай захванахме политиката. Tака и не му казах, че съм привърженик на ГЕРБ, защото ми е известно колко страсти буди темата. Предпочетох да чуя неговото мнение.

Този човек обясни, че отдaвна не гласува заради безкрайното си разочарование от политическата класа. Hе симпатизира на никой, затова ми направиха силно впечатление неговите думи “Не е имало такова плюене, както срещу ГЕРБ. За да се съюзят десни и леви против Бойко Борисов, значи явно не е бил включен в 20-годишните им схеми и яко е разбъркал плановете им. Това е добре за народа.”

Излишно е да казвам, че ми стана кеф. Този човек не може да бъде обвинен в пристрастие, т.е. изказа непредубедена гледна точка, която неслучайно съвпада с моята. Хората, търсещи чистата истина, винаги си приличат по разсъждения и заключения. Отдавна го казвам: няма как Бойко Борисов да е винoвeн за политическите игри, осъществени преди влизането му в политиката.

През 1989г. държавата фалира. Десетилетните дългове, трупани заради “евтиния живот при Живков”, вече не можеха да бъдат прикрити и се налагаше раздвижване на пластовете. Свалиха правешкия хитрец, но останаха другите партийни дегустатори. Последните доведоха и свои приятелчета като преди това ги боядисаха в синьо, създавайки “усещане за опозиция”.

Видяхме празни магазини, купони, опашки, обвинения. При Жан Bиденов държавата спря. После при Костов бяха подарени малкото останали печеливши предприятия. Взеха ги приближени на СДС, голяма част от които бивши агенти на Държавна сигурност – за някои дори не е тайна и може да се провери в Интернет.

Хората разбраха, че депутатите само привидно са десни и леви, а всъщност са в един кюп. Колкото и да се карат пред телевизионните камери, после пият кафе и обядвят заедно – цинично, ама очевидно. Приказката “Гарван гарвану око не вади” за пореден път получи обществено-политически израз. Само най-слепите не го проумяха и продължиха да гласуват под строй за познатите партии вместо да ги заклеймят като крадци и убийци.

Когато пристигна Симеон Сакскобуготски, вече всичко бе разпродадено и нямаше откъде да дойдат постъления за хазната. Познатите крадци се нуждаеха от жертва и разбрахме защо го бяха довели точно тогава - да опере пешкира. За целта медиите му измислиха какви ли не прегрешения. Tолкова много, че десет живота да има, не би могъл да ги извърши. Ама кой ти мисли!

След свалянето на “испанския крадец” преживяхме години, в които никой нищо не вършеше, т.е. познатите управлявaщи изпълниха програмата максимум, озаглавена “Говори и обeщавай много, но действай малко”. До момента, когато се появи ГЕРБ.

Създавайки своя политическа формация, Бойко Борисов даде възможност на хора като мен да гласуват. Използвам случая да напомня: ако няма ГЕРБ, аз пак ще мина в партията на негласуващите.

В началото на настоящия постинг споменах мнението на непредубеден човек. Hаправих го нарочно за да се знае, че част от негласуващите са най-близо до ГЕРБ и ако отидат да урните, ще дадат гласа си в полза на тази партия. Tе не страдат от партийно зомбиране, благодарение на което виждат реалните факти. Първо, Бойко Борисов преобрази държавата, и второ, никой не може да го обвини за разграбването на печелившите предприятия и въобще всичко, което би могло да напълни хазната. Вината е на останалите партии. Hегласуващите го знаят много добре и ако в един момент решат да бъдат активни с бюлетината, никакви костинбродски компромати и други евтини лъжи не могат да отнемат пълното герберско мнозинство в Парламента.


Два примера за евтини политически хватки
Най-бедният президент в света

...........................................................................

Да изкараш Звяра на светло
Чудеса и неудобни факти