Заложници на Злото

Тъкмо бяхме приключили с любовницата и от Бюрото се обадиха.
- Идвай бързо, че голяма беля стана!
- Кво бе? - разтърках уморено очи.
- Нетко Звездата е взел заложник. Горкото кученцееее...........
- Той не е куче. - уточних с недоумение, макар че въпросът за биологичната му принадлежност беше спорен.
- Говоря за заложника.
Тук вече се разсъних моментално. Разбирам от майтап, но чак да ме будят през нощта! Би трябвало малко повече уважение към най-елитните кадри, чийто всепризнат лидер бях аз.
- Дай по-сериозно, колега! - гласът ми бе почти заплашителен.
- Това и правя. Кучето е на Парис Хилтън. Струва луди пари.
Напрегнах паметта си, но нищо не ми хрумна.
- Не помня да съм имал такава любовница.
- Ти може би не, но други са я имали. Събуди се бе! Парис Хилтън, най-богатата наследница.
- О, зацепих! Нейният помиар е заложник, така ли? Мен кво ме интересува някакво пуфи?
- Трябва да го оттървем. Само ти можеш да се справиш с Нетко Звездата.

Разбрах, че няма мърдане. Пуснах още един език на милото момиче, което ме бе обслужило, и скочих в Мерджана.
Пътьом сгазих двама пешеходци, но им обещах на връщане да ги откарам до болницата. Те явно нямаха претенции, защото нищо не казаха. Дори не помръднаха от асфалта.
На местопроизшествието бе пълно с народ. Всички сеирджии от града гледаха, как Нетко Звездата седи на пейката и храни заложника със "Зайо Байо".
Районният инспектор дотича, за да ме предупреди:
- Не вдигай шум, че сега папка миличкото!
- Кучето ли?
- Да. Гледничко е сладкото мъниче.
Останах потресен. Толкова грижи за някаква четирикрака топка косми.

Междувременно Нетко ме видя и се провикна към районния инспектор:
- Дюдю, обясни на Шерифа, че не трябва да се доближава. Ако го направи, ще скрия "Зайо Байо"-то и кучето остава гладно.
Видимо притеснен, Дюдю сложи показалец на устните си, поглеждайки ме умолително. Подадох му салфетка да избърше потта от челото си.
- Немаш грижи. Ще изчакам да го нахрани. После ще му покажа "Захапката на питбула".
Други обаче не смятаха да губят време. С бясна скорост се появи розовата лимузина на Парис Хилтън. Множеството се разпръсна с викове, докато луксозното возило къртеше трета поредна пейка на алеята.
Виждайки пристигането на господарката си, кученцето изведнъж се преобрази. С малките си зъбки гризна Нетко по цървула /а го съветваха да носи съвременни обувки/ и хукна към лимузината.
Радостта бе неописуема. Парис Хилтън целуваше шумно любимеца си, докато публиката зяпаше сутиена и прашките й, чудейки се защо е толкова облечена. Веднъж да я видят на живо, а тя да не е гола. Малшанс и това си е!
Блондинката беше впечатляваща. Усетих, че ми потичат лигите, но дискретно ги забърсах. Нали всички трябваше да ме мислят за железен.

Ненадейно Парис Хилтън тръгна към Нетко. Погледът й бе кръвясал. Шестото чувство ми подсказа, че ще се случи нещо.
Ядосаната блондинка стигна до Звездата и му вкара такава "баница", че той направи задно салто и се просна в несвяст.
- Никой не закача мойто пуфенце! - изрева гърлено Парис Хилтън, след което грациозно се прибра в лимузинaта и замина.
Оставих аматьорите да свестяват Нетко. Клетият, три дни лежал в кома. От тогава му хлопа дъската. Но това вече не е мой проблем.
Поредният решен случай се озова в списъка ми с подвизи.

Сектите - 2 част

От Първа част

Сектантите са плъзнали навсякъде и предполагам, повечето хора са натрупали някакви впечатления. За съжаление съществува и коварното "Щом на мен не се е случило, значи не е голям проблем". Видях коментари, според които други неща били по-важни. Груба грешка! Повярвай, изобщо няма да ти пука за политика или цени на бензин, ако точно твоето дете е под ударите на някоя "мила" религиозна дружина. Представяш ли си какви неща могат да се случат на дъщеря ти, докато чакаш полиция и магистрати да се наприказват?
Събуди се, човече! Говорим за ДЕТЕТО ТИ.

Този апел е към родителите. А онези, които нямат поколение, не могат да схванат мисълта ми и затова се изказват неподготвени. Все едно бездетна жена, пък била тя и педагог, да обяснява как се възпитават деца. Тя самата не е създала потомство, а тръгнала другите да поучава.
Познавам няколко сектанти и всички, без изключение, са чалнати. Един от тях, в самото начало на свободните вероизповедания, беше хвърлил око на моя приятелка. До такава степен успял да се присламчи, че дори отишъл у тях на гости. Пуснал някаква музика и важно обяснил "Това е божи рок". После замърморил "смирени литургии".

За негов ужас точно тогава се прибрал по-големият брат на момичето и чул "просветителската реч". Мале, какъв бой му хвърлил! После оня не смееше и "здрасти' да й каже, че братът може пак да изскочи отнякъде.

Представяш ли си? В собствената ти къща да баламосват сестра ти или дъщеря ти. Ще останеш ли безучастен? Не вярвам.
Между другото, същият сектант по едно време се навърташе около моята сестра, но тя го подлагаше на такъв убийствен присмех, че едва ли му е хрумвало да се пробва с "божия рок".

Сега ще разкажа още една истинска история. Не са замесени секти, но с нея ще опитам да опиша състоянието, в което изпада човек, загубил най-свидното.

Първо искам да уточня, че има съществена разлика в психиката според начина, по който е станала трагедията. Едно е да загубиш детето си заради неизлечима болест, друго е поради лекарска грешка и съвсем различно, когато причината е чужда, умишлена и с нищо непредизвикана намеса.

Едно време майка ми имаше колежка на име Емилия. Тя често идваше у нас, водейки трите си внучета. Най-голямото отдавна не е на този свят.

Калоян имал проблем, за който, типично по детски, не разказал вкъщи. Двама ученици от горните класове всеки ден го преджобвали за пари и той просто им ги давал. Това му тежало, но не можел нищо да направи. До деня, когато хулиганите предложили да "заработи' собствените си джобни. Поставили му условие да увисне от някакъв прозорец на третия етаж. Той се навил, но первазът поддал и ..... край.

Ицо, бащата на Калоян, беше голям дивак. Още по Татово време въртеше далавери, а знаем, че случайни хора не се занимават с подобни неща. Аз го видях чак на погребението, когато този мъж-канара се тресеш от сълзи. Но какви неща съм слушал от Емилия! Земята изровил за да открие двамата хулигани. Заканвал се, че посред бял ден ще ги удуши със собствените си ръце. Не ми е известно как и дали са ги опазили. Знам само, че дълго не са ходили на училище. После съвсем изгубих връзката, защото Емилия се премести да живее в Бяла Слатина.

Мисълта ми е за болката. Има неща, които разбираш, чак след като ги преживееш. Преди това е невъзможно. Тук е общото с мелето в Бургас. На клиповете не са само ултраси и ВМРО. Видяхме и хора, които всеки ден треперят за децата си, защото някакви изперкали типове стоят извън закона и правят недопустими неща. Нито полиция, нито съд, нито политици могат да помогнат, защото тези неща трудно се доказват. Видяхме какво стана с единствените свидетелства - разкази от тормозени деца. Някои побързаха да ги обявят за фантазьори.
При това положение има ли изход? Само един законен - пълна забрана в България на йеховисти и други подобни. Но тогава следват дела в Страсбург и, естествено, порицание. Нали по цял свят е пълно с политици, борещи се за всеки глас. Вече го виждаме - сега е моментът да се трупат дивиденти за сметка на ВМРО.

Обиколих всички форуми. Навсякъде се изказват юристи, възмутени от погрома. На много места попитах тези хора какво ще посъветват родителите, които всеки ден виждат напудрени сектанти, задяващи децата им. За да ги предразположа, дори ги изчетках, че много книги за прочели и са спецове по всички въпроси. След като на този свят не съществува друго, освен законите, нека те да обяснят как се действа в подобни случаи.
Нито един от възмутените не отговори. Защото няма какво. Лесно е да се изказваш, когато болката е на чужда глава.

Попаднах на блогърка, която се хвалеше, че е поискала по-строги наказания за погроми на религиозна или расистка основа. Пуснах подигравателния коментар "Съгласен съм. За йеховистите трябват по-тежки санкции." Тя ме изтри. И друг път е показвала, че не търпи различни мнения в своите "честни и свободни' дискусии.

Какво се оказва? Законите, създадени да обслужват човешките права, към днешна дата работят точно в обратната посока. Не ме интересува защо. Това просто трябва да се промени.
Не е нормално да си чист пред закона, щом действаш скрито и подмолно, а когато настъпят шумните последствия, това вече да е престъпление. Кой би искал да живее в такава "законосъобразна" държава?

Никъде по света сектантите не си позволяват да причакват деца покрай училищата. Случи ли се подобно нещо, вместо ултраси, ще отиде направо полиция. Тогава точно инициаторът, т.е. истинският виновник, ще е на подсъдимата скамейка. Тук обаче не може да стане, защото разни ще се разпискат заради въображаема расова ненавист, липса на толерантност към различните вероизповедания и, разбира се, полицейщина.

Какво остава за обикновения човек? Само да се моли, че точно неговото дете няма да бъде зарибено. Стискай палци и мълчи, понеже нямаш право да защитиш семейството си!
Законите трябва да се спазват. Но какво правим, ако са поставени на кантар, а от другата страна е вашето собствено дете? Кое избирате?

Не се замисляте по този въпрос, защото за вас е като филм - клипове и статии в Интернет. Струва ви се прекалено далечно. Други обаче са го преживели на гърба си и вече са направили своя избор - същият, който вие бихте избрали на тяхно място.

Замислете се и ще признаете, че няма родител, който би предпочел калпавия закон, щом животът на детето му е в непосредствена опасност. Обърнете внимание: не говоря за малолетните престъпници и техните нечисти желания. Имам предвид съвсем нормални деца, искащи просто да отидат до училището, без да се притесняват, че някой ще ги пресрещне.
Нима нямат това право? Маловажни ли са техните страдания, следствие от недопустимо, престъпно посегателство?

Сектите - 1 част

Темата за сектите е много неприятна, но в крайна сметка реших да се изкажа, тъй като напоследък все за това се говори. След мелето в Бургас чух какви ли не призиви в двете крайности, а истината, както винаги, е някъде по средата.

Няма спор, че подобни неща не трябва да се случват в 21-ви век. Истина е и това, че ВМРО използваха случая за да трупат дивиденти като най-големите родолюбци. Съгласен съм, че на ултрасите не им пука особено за дейността на някаква си църква, а гледат да организират "веселбата', както те я разбират.

Но не мога да приема и обратната гледна точка. Намесването на фашизъм, евреи, цигани, свобода на вероизповеданията, българския манталитет - всичко това е пресилено.
Евреите и циганите нямат нищо общо в случая, защото дори да не са по вкуса на определeни кръгове, те гледат своята паница, дом, бизнес. Не са дошли да ти тропат на вратата или да причакват детето ти. Не могат да се сравняват несъизмерими едно с друго неща.
Виж, ако група роми нападнат дъщеря ти пред блока и я отмъкнат против желанието й, защото са я харесали за булка, тогава щеше да има допирни точки.

Какво ще направиш при това положение? Готов ли си да чакаш десет години мудното ни правосъдие? А детето ти какво ще прави през това време? Как ще живее и ще живее ли изобщо?

Не ми казвай, че няма да грабнеш бухалката, а ще чакаш "дела и документи' в съдебната зала? Ако гледаш така на въпроса, смяташ ли, че заслужаваш да бъдеш родител?

Преди години моя позната преживя неприятна история. Една вечер просто не се прибрала. Родителите й пощурели и направили пътека до полицията. Открили я при някакъв циганин в софийския квартал "Ботунец". Странно, ама тя не искала да се прибира. Според униформените била дрогирана или най-малкото ошашавена, но нищо не можели да направят, понеже тя отказала да тръгне. После родителите ходили, но не ги открили - нарочно не отваряли или изобщо не били на адреса.

Наложи се аз и още трима души да прекараме цяла нощ в бандитския "Ботунец' за да ги сварим, когато се прибират. Хората избягват квартала дори през деня, а ние отидохме по никое време. На два пъти пред нас спираше патрулка, гледаха ни, че седим в колата, но изобщо не ни заговориха. Щом те не посмяха нищо да кажат, представете си за какво място става дума.
В крайна сметка ги дочакахме и върнахме момичето, но две седмици по-късно тя сама избяга в същата посока. Беше убедила майка си, че историята е приключила и чрез тази лъжа заслужи ключ към къщата, което й позволи да събере целия си багаж.

Имам наблюдения над това момиче и съм сигурен, че беше дрогирана с нещо - личеше по неадекватното поведение и хихикане. По-късно от нейна приятелка разбрах, че обработването е продължило дълго. Докато майката мислела, че дъщеря й ходи в техникума, момичето скитало с циганина, който я убедил, че няма нужда да учи, защото щял да й купи диплома. Такава, естествено, не видя. Обещаното чисто ново BMW също оcтана химера.
Разказах тази история, защото сектантите използват абсолютно същите похвати. А знаете ли още кой го прави? Наркодилърите. Скрито, подмолно, коварно. Зарибяването винаги остава в тайна от родителите, които го разбират фатално късно. После детето е готово на всичко, само и само да не се върне при мама и тате, защото те вече са най-черните на света.

"Купонът" обаче продължава. Дори да бъде разкрита религиозната акция, родителите ще се обърнат към полиция и съд, а това гарантира още години наред "смирени" проповеди, благодарение на които зарибеното дете още повече ще намрази семейството си - психиката на малчуганите не е укрепнала и лесно се поддава на внушение. Ако ли пък родителите се окажат хора на радикалните действия и хванат за гръцмуля онзи, който посяга на детето им, тогава винаги ще се намери тълпа, обвиняваща ги в нарушаване свободата на вероизповедание.
Оказва се, че всички ектри са в полза на сектантите. А горките родители искат само едно - НОРМАЛЕН ЖИВОТ ЗА ДЕТЕТО СИ. Но не всеки ги разбира.

Видях изказвания, според които не било вярно, че йеховистите използват наркотици и лъжливи обещания. Пишело го по разни сайтове. Същите, които са създадени именно за да дезинформират. Тях ми сочат. Представяте ли си?

Има достатъчно литература по въпроса, включително от хора, които са извадили луд късмет и са се измъкнали от лапите на "божите пратеници'. Като пример мога да посоча "Една мормонка разказва". Авторката е написала книгата за да предпази непросветените и за противодействие на сектантските лъжи, обещаващи "спасение на порочната ти душа" срещу малка цена под формата на маловажните ти имоти. Пресъздала е собствения си мормонски живот, пълен с абсурдни самоизтезания. Помня, че я принуждавали да носи постоянно някакво специфично бельо, което не само било неудобно, а и пречело на личната хигиена.

Всъщност за каква свобода на вероизповеданията говорим, след като именно йеховистите са я нарушили? Ако бяха седели мирно и тихо в храма, всичко щеше да се размине. Но те знаят, че никой няма да отиде при тях доброволно. Затова причакват невинни деца, лъжат ги с всевъзможни обещания, разправят им, че е лошо да ходят на училище. Ако се наложи, може и да заплашват - разказа го едно дете в клиповете по темата. Успеят ли да привлекат жертвата, на самите сбирки влизат в действие и наркотиците. Не очаквайте обиск от полицията, защото това, видиш ли, нарушавало свободата на вероизповеданията. А сектантите много умеят да пискат, правейки се на онеправдани - видяхме го вече.

Обърнете внимание на горния абзац. Не описвам педофили, а сектанти. Само че приликите са очебийни. Не е тайна, че на някои сбирки се стига и до блудства. Опа, забравих, че йеховистите са костюмирани и напудрени - това вдигало класата им. Ако сложат и очила, вече са готови за съвсем "истински божи пратеници". Уж знаем, че външният вид лъже, а все го забравяме.

Според вас как трябва да се постъпи с човек, който нарушава чуждата свобода, но няма никакъв законов начин да бъде спрян? Ще чакате ли със скръстени ръце, вдигайки смирено рамене, когато детето ви се оплаква, че някакви чичковци го причакват навън? Ще гледате ли безучастно как ГУБИТЕ НАЙ-СВИДНОТО?

Някои твърдят, че нямало такива неща. Специално за тях казвам, че аз лично съм виждал как двама проповедници пречат на дете да влезе в училищния двор. Естествено, след моята намеса ученикът продължи по пътя си. Ония се оттърваха само с предупреждение, но питам: какво ще прави същото дете следващия път, когато няма кой да му помогне? Питам!!! Защото сектантите точно на това разчитат - ако не днес, утре ще стане.

Продължава с Втора част