Сектите - 2 част

От Първа част

Сектантите са плъзнали навсякъде и предполагам, повечето хора са натрупали някакви впечатления. За съжаление съществува и коварното "Щом на мен не се е случило, значи не е голям проблем". Видях коментари, според които други неща били по-важни. Груба грешка! Повярвай, изобщо няма да ти пука за политика или цени на бензин, ако точно твоето дете е под ударите на някоя "мила" религиозна дружина. Представяш ли си какви неща могат да се случат на дъщеря ти, докато чакаш полиция и магистрати да се наприказват?
Събуди се, човече! Говорим за ДЕТЕТО ТИ.

Този апел е към родителите. А онези, които нямат поколение, не могат да схванат мисълта ми и затова се изказват неподготвени. Все едно бездетна жена, пък била тя и педагог, да обяснява как се възпитават деца. Тя самата не е създала потомство, а тръгнала другите да поучава.
Познавам няколко сектанти и всички, без изключение, са чалнати. Един от тях, в самото начало на свободните вероизповедания, беше хвърлил око на моя приятелка. До такава степен успял да се присламчи, че дори отишъл у тях на гости. Пуснал някаква музика и важно обяснил "Това е божи рок". После замърморил "смирени литургии".

За негов ужас точно тогава се прибрал по-големият брат на момичето и чул "просветителската реч". Мале, какъв бой му хвърлил! После оня не смееше и "здрасти' да й каже, че братът може пак да изскочи отнякъде.

Представяш ли си? В собствената ти къща да баламосват сестра ти или дъщеря ти. Ще останеш ли безучастен? Не вярвам.
Между другото, същият сектант по едно време се навърташе около моята сестра, но тя го подлагаше на такъв убийствен присмех, че едва ли му е хрумвало да се пробва с "божия рок".

Сега ще разкажа още една истинска история. Не са замесени секти, но с нея ще опитам да опиша състоянието, в което изпада човек, загубил най-свидното.

Първо искам да уточня, че има съществена разлика в психиката според начина, по който е станала трагедията. Едно е да загубиш детето си заради неизлечима болест, друго е поради лекарска грешка и съвсем различно, когато причината е чужда, умишлена и с нищо непредизвикана намеса.

Едно време майка ми имаше колежка на име Емилия. Тя често идваше у нас, водейки трите си внучета. Най-голямото отдавна не е на този свят.

Калоян имал проблем, за който, типично по детски, не разказал вкъщи. Двама ученици от горните класове всеки ден го преджобвали за пари и той просто им ги давал. Това му тежало, но не можел нищо да направи. До деня, когато хулиганите предложили да "заработи' собствените си джобни. Поставили му условие да увисне от някакъв прозорец на третия етаж. Той се навил, но первазът поддал и ..... край.

Ицо, бащата на Калоян, беше голям дивак. Още по Татово време въртеше далавери, а знаем, че случайни хора не се занимават с подобни неща. Аз го видях чак на погребението, когато този мъж-канара се тресеш от сълзи. Но какви неща съм слушал от Емилия! Земята изровил за да открие двамата хулигани. Заканвал се, че посред бял ден ще ги удуши със собствените си ръце. Не ми е известно как и дали са ги опазили. Знам само, че дълго не са ходили на училище. После съвсем изгубих връзката, защото Емилия се премести да живее в Бяла Слатина.

Мисълта ми е за болката. Има неща, които разбираш, чак след като ги преживееш. Преди това е невъзможно. Тук е общото с мелето в Бургас. На клиповете не са само ултраси и ВМРО. Видяхме и хора, които всеки ден треперят за децата си, защото някакви изперкали типове стоят извън закона и правят недопустими неща. Нито полиция, нито съд, нито политици могат да помогнат, защото тези неща трудно се доказват. Видяхме какво стана с единствените свидетелства - разкази от тормозени деца. Някои побързаха да ги обявят за фантазьори.
При това положение има ли изход? Само един законен - пълна забрана в България на йеховисти и други подобни. Но тогава следват дела в Страсбург и, естествено, порицание. Нали по цял свят е пълно с политици, борещи се за всеки глас. Вече го виждаме - сега е моментът да се трупат дивиденти за сметка на ВМРО.

Обиколих всички форуми. Навсякъде се изказват юристи, възмутени от погрома. На много места попитах тези хора какво ще посъветват родителите, които всеки ден виждат напудрени сектанти, задяващи децата им. За да ги предразположа, дори ги изчетках, че много книги за прочели и са спецове по всички въпроси. След като на този свят не съществува друго, освен законите, нека те да обяснят как се действа в подобни случаи.
Нито един от възмутените не отговори. Защото няма какво. Лесно е да се изказваш, когато болката е на чужда глава.

Попаднах на блогърка, която се хвалеше, че е поискала по-строги наказания за погроми на религиозна или расистка основа. Пуснах подигравателния коментар "Съгласен съм. За йеховистите трябват по-тежки санкции." Тя ме изтри. И друг път е показвала, че не търпи различни мнения в своите "честни и свободни' дискусии.

Какво се оказва? Законите, създадени да обслужват човешките права, към днешна дата работят точно в обратната посока. Не ме интересува защо. Това просто трябва да се промени.
Не е нормално да си чист пред закона, щом действаш скрито и подмолно, а когато настъпят шумните последствия, това вече да е престъпление. Кой би искал да живее в такава "законосъобразна" държава?

Никъде по света сектантите не си позволяват да причакват деца покрай училищата. Случи ли се подобно нещо, вместо ултраси, ще отиде направо полиция. Тогава точно инициаторът, т.е. истинският виновник, ще е на подсъдимата скамейка. Тук обаче не може да стане, защото разни ще се разпискат заради въображаема расова ненавист, липса на толерантност към различните вероизповедания и, разбира се, полицейщина.

Какво остава за обикновения човек? Само да се моли, че точно неговото дете няма да бъде зарибено. Стискай палци и мълчи, понеже нямаш право да защитиш семейството си!
Законите трябва да се спазват. Но какво правим, ако са поставени на кантар, а от другата страна е вашето собствено дете? Кое избирате?

Не се замисляте по този въпрос, защото за вас е като филм - клипове и статии в Интернет. Струва ви се прекалено далечно. Други обаче са го преживели на гърба си и вече са направили своя избор - същият, който вие бихте избрали на тяхно място.

Замислете се и ще признаете, че няма родител, който би предпочел калпавия закон, щом животът на детето му е в непосредствена опасност. Обърнете внимание: не говоря за малолетните престъпници и техните нечисти желания. Имам предвид съвсем нормални деца, искащи просто да отидат до училището, без да се притесняват, че някой ще ги пресрещне.
Нима нямат това право? Маловажни ли са техните страдания, следствие от недопустимо, престъпно посегателство?