вторник, 28 февруари 2012 г.

Заложници на Злото





Тъкмо бяхме приключили с любовницата и от Бюрото се обадиха.
- Идвай бързо, че голяма беля стана!
- Кво бе? - разтърках уморено очи.
- Нетко Звездата е взел заложник. Горкото кученцееее...........
- Той не е куче. - уточних с недоумение, макар че въпросът за биологичната му принадлежност беше спорен.
- Говоря за заложника.
Тук вече се разсъних моментално. Разбирам от майтап, но чак да ме будят през нощта! Би трябвало малко повече уважение към най-елитните кадри, чийто всепризнат лидер бях аз.
- Дай по-сериозно, колега! - гласът ми бе почти заплашителен.
- Това и правя. Кучето е на Парис Хилтън. Струва луди пари.
Напрегнах паметта си, но нищо не ми хрумна.
- Не помня да съм имал такава любовница.
- Ти може би не, но други са я имали. Събуди се бе! Парис Хилтън, най-богатата наследница.
- О, зацепих! Нейният помиар е заложник, така ли? Мен кво ме интересува някакво пуфи?
- Трябва да го оттървем. Само ти можеш да се справиш с Нетко Звездата.

Разбрах, че няма мърдане. Пуснах още един език на милото момиче, което ме бе обслужило, и скочих в Мерджана.
Пътьом сгазих двама пешеходци, но им обещах на връщане да ги откарам до болницата. Те явно нямаха претенции, защото нищо не казаха. Дори не помръднаха от асфалта.
На местопроизшествието бе пълно с народ. Всички сеирджии от града гледаха, как Нетко Звездата седи на пейката и храни заложника със "Зайо Байо".
Районният инспектор дотича, за да ме предупреди:
- Не вдигай шум, че сега папка миличкото!
- Кучето ли?
- Да. Гледничко е сладкото мъниче.
Останах потресен. Толкова грижи за някаква четирикрака топка косми.

Междувременно Нетко ме видя и се провикна към районния инспектор:
- Дюдю, обясни на Шерифа, че не трябва да се доближава. Ако го направи, ще скрия "Зайо Байо"-то и кучето остава гладно.
Видимо притеснен, Дюдю сложи показалец на устните си, поглеждайки ме умолително. Подадох му салфетка да избърше потта от челото си.
- Немаш грижи. Ще изчакам да го нахрани. После ще му покажа "Захапката на питбула".
Други обаче не смятаха да губят време. С бясна скорост се появи розовата лимузина на Парис Хилтън. Множеството се разпръсна с викове, докато луксозното возило къртеше трета поредна пейка на алеята.
Виждайки пристигането на господарката си, кученцето изведнъж се преобрази. С малките си зъбки гризна Нетко по цървула /а го съветваха да носи съвременни обувки/ и хукна към лимузината.
Радостта бе неописуема. Парис Хилтън целуваше шумно любимеца си, докато публиката зяпаше сутиена и прашките й, чудейки се защо е толкова облечена. Веднъж да я видят на живо, а тя да не е гола. Малшанс и това си е!
Блондинката беше впечатляваща. Усетих, че ми потичат лигите, но дискретно ги забърсах. Нали всички трябваше да ме мислят за железен.

Ненадейно Парис Хилтън тръгна към Нетко. Погледът й бе кръвясал. Шестото чувство ми подсказа, че ще се случи нещо.
Ядосаната блондинка стигна до Звездата и му вкара такава "баница", че той направи задно салто и се просна в несвяст.
- Никой не закача мойто пуфенце! - изрева гърлено Парис Хилтън, след което грациозно се прибра в лимузинaта и замина.
Оставих аматьорите да свестяват Нетко. Клетият, три дни лежал в кома. От тогава му хлопа дъската. Но това вече не е мой проблем.
Поредният решен случай се озова в списъка ми с подвизи.




Няма коментари:

Публикуване на коментар