От вчера всички говорят за историческата победа на Германия над Бразилия със 7:1. Да, този мач ще бъде помнен дълго. Рекорд, който едва ли скоро ще бъде подобрен, ако изобщо е възможно.
Изненадан съм, че преобладават злобните подмятания по адрес на Бразилия. Били си повярвали, надували се, не знам си какво ..... Hе е справедливо.
Според вечната класация на националните отбори Бразилия все още е Номер 1. И нека не забравяме: това е единствената държава, която е призната от цели поколения за символ на красивия футбол. Казвам го като заклет фен на Германия, Италия и Аржентина.
Как се стигна до този срам?
Още в самото начало на мондиала видяхме, че Бразилия е много далече от познатата класа. Един Неймар и нищо повече. Освен него бих отличил само вратаря Жулио Сезар, когото харесвам още от периода му в Интер /Милано/. Останалото е просто пълнеж.
Срещу Хърватия съдията им помогна. Срещу Мексико двата отбора, гласно или негласно, се бяха разбрали за равенство – знаете, има ги тези неща. Камерун няма какво да ги броим – толкова бяха зле, че не знам как изобщо са се класирали. На осминафинала Бразилия “с клизми” стигнаха до дузпи, но Съдбата ги спаси в 120-та минута, когато Чили удариха греда. Първото полувреме на четвъртфинала срещу Колумбия беше най-силната част от представянето им. Късметът отново проработи. И дойде Германия ...
За всеки е ясно, че на полуфинал между два такива отбора резултат 7:1 не може да е показател за реалното съотношение на силите. Видяхме го: без капитана и голямата си звезда Бразилия изпадна в нокдаун и германците ги наказаха. Няма смисъл да припомням, че двата отбора спряха да играят след 30-та минута. Друго искам да кажа.
Артур Антунеш Коимбра,
наричaн Зико или Белия Пеле.
Един велик играч,
който никога не стана световен шампион.
Когато започнах да гледам футбол – през 80-те години – бразилските звезди бяха Зико, Сократес, Фалкао, Единьо .... Още ме побиват тръпки, когато си спомня как играеха. Hа Мондиал’82, след отпадането им от Италия, шотландският треньор е казал “В главата ми звучи музиката от Залезът на боговете”. А знаете, че шотландците по принцип признават само своето – големи националисти са.
Това наистина златно поколение от 80-те години никога не стана шампион, въпреки че цял свят ги призна. На Мондиал’86 отново пробваха, но помним инфарктния четвърфинал срещу Франция и пропуснатите дузпи от Зико и Сократес – първата в редовното време при резултат 1:1.
Ако тогава Бразилия беше домакин, просто нямаше кой да ги спре. Обаче честта се падна на настоящото трагично поколение, каквото “кариоките” никога преди не са имали. Жалко, наистина!
Забавление
Истинско, а не привидно правосъдие
за убийците по пътищата!
...................................................................
Любов на моста
Чудеса и неудобни факти
Когато започнах да гледам футбол – през 80-те години – бразилските звезди бяха Зико, Сократес, Фалкао, Единьо .... Още ме побиват тръпки, когато си спомня как играеха. Hа Мондиал’82, след отпадането им от Италия, шотландският треньор е казал “В главата ми звучи музиката от Залезът на боговете”. А знаете, че шотландците по принцип признават само своето – големи националисти са.
Това наистина златно поколение от 80-те години никога не стана шампион, въпреки че цял свят ги призна. На Мондиал’86 отново пробваха, но помним инфарктния четвърфинал срещу Франция и пропуснатите дузпи от Зико и Сократес – първата в редовното време при резултат 1:1.
Ако тогава Бразилия беше домакин, просто нямаше кой да ги спре. Обаче честта се падна на настоящото трагично поколение, каквото “кариоките” никога преди не са имали. Жалко, наистина!
Забавление
Истинско, а не привидно правосъдие
за убийците по пътищата!
...................................................................
Любов на моста
Чудеса и неудобни факти
Няма коментари:
Публикуване на коментар