петък, 28 август 2015 г.

Крадливи традиции




Често казваме, че депутатите крадат. По принцип е вярно.
А давате ли си сметка колко хора около вас крадат от роднините си?
Например искайки от общото наследство повече, отколкото им се полага.


Според вас кое е по-мръсно: депутатските кражби, които все пак са от непознати за тях хора, или да крадеш от собствените си роднини?

Разбира се, кражбата си е кражба, но има различни видове и различни по тежест. 
Ако изхождаме от размерите, депутатските са по-големи – много повече можеш да откраднеш от държава, отколкото от семейство.
От друга страна по-лесно е да ограбиш непознат човек, докато същото е по-трудно, ако става дума за близък, с който е преминал целият ти живот.


Много пъти съм виждал роднини да се карат за наследство. 
А колко са ми разказвали, да не разправям. Винаги ме вбесява човешката алчност.

Мъж се наговаря с родителите да му прехвърлят целия апартамент, оставяйки брат си на улицата. 
Жена се подмазва на бабата, за да й прилапа жилището, прецаквайки братовчедите.
Това се случва, защото винаги някой иска повече от останалите и за успокоение на несъществуващата си съвест измисля абсурдни оправдания. Чувал съм например безумното “Мене дядо ме обичаше най-много, затова заслужавам ...” 
Как разбра, че те е обичал най-много? По какви измерителни единици? Или смяташ за достатъчно това, че ти му досаждаше с “любовта си”, а той се чудеше как да те отпрати?

Толкова ли е трудно всеки да знае своето? 
И точка! Проблемите се изпаряват.

За депутатите четем и слушаме по медиите, а роднинските караници виждаме с очите си, т.е. нормално е да ги приемаме някак по-реални, да не кажа близки. Знаете ли колко е грозно роднини да се разправят за злато и имоти? Тогава кръвта моментално става на вода. Отвратително, ама и достатъчно реално.





2 коментара:

  1. Алчността е заложена в природата на хората. Не се е родил онзи, който ще посегне на чуждото, а после ще осъзнае грешката си. По-лесно и най-вече изгодно е да убеди себе си, че му се "полага".

    ОтговорИзтриване
    Отговори

    1. Баба ми имаше сестра, която хем живееше под нейния покрив, хем искаше да й прилапа имуществото.

      Веднъж баба ми решила да се пошегува и казала на зета /мъжа на сестрата/: "Успокой я! Кажи, че й давам всичко, каквото имам.!" Онзи се засмял, защото това била очевидна шега, породена от навика на сестрата да дудне за имоти. Обаче сестрата го приела сериозно и измърморила: "Да, бе! Сега говориш така, ама ако отидем да подпишеш, ще размислиш".

      После баба ми дълго не можеше да повярва, че това се е случило и казваше: "За какво й е? В гроба ли ще го носи?" Тогава двете бяха надхвърлили 80 години, а сестрата нямаше деца и се беше изпокарала с всички близки и далечни роднини.

      Изтриване