вторник, 16 декември 2014 г.

Расизъм в бяло, черно и червено





Проблемът идва от това, че хората гледат кой с какъв цвят на кожата е 
и едва тогава съдят за действията му. 
Всъщност цветът на кожата не би трябвало да има значение. 
Ако е откраднал/убил/изнасилил, значи е виновен – 
дори не е нужно да се споменава дали е бял, черен или розов. 
Ама на практика не е така.




Белите мразят черните, черните мразят белите. 
Каквото повикало, такова се обадило – ето го порочният кръг.

Като гледам например комунистите какъв вой са надигнали, 
че някъде по света имало прекалено много черни и те извършвали престъпления
неизбежно си задавам въпроса 
“Защо тези комунисти не са толкова критични към престъпленията на БКП?”

Колкото и да опитват да ме убедят, че има разлика, за мен такава няма. 
Дали негър е убил човек или комунисти са направили същото с някой неудобен, 
за мен е все едно. 
Това е обективният поглед
Останалото са пристрастия. 
Никога няма да оправдая червените педали, само защото са бели.


                                                     


1 коментар:

  1. Хората обичат да се надценяват. Всеки се мисли за повече от останалите. Не чакат друг да ги признае, а сами си дават оценка като за богове. Цвета на кожата е само повод. Има и други показатели, по които разни се смятат за повече от околните. Не ги притеснява като няма нищо на практика. Занимават ни единствено с високото си, но неподплатено с нищо самочувствие:)

    ОтговорИзтриване