вторник, 12 август 2014 г.

Да убиваш за удоволствие





Свикнали сме да приемаме лова и риболова като нормални занимания. Даже имаме Ловно-рибарски съюз. Легенди се разказват за ловджийските подвизи, възпяти както в музикални хитове, така и в безброй вицове.

Оставям настрана рибите, защото те не са като сухоземните животни, т.е. някак отдалечени са във водата и не са топлокръвни.

Замисляли ли сте се обаче колко е нормално това да преследваш живо същество за да го убиеш и през цялото време да се опияняваш от страха му? Аз винаги съм се учудвал що за удоволствие е това. Приемам го като хладнокръвно убийство – форма на садизъм.

Знам, звучи еретично. Aма все пак помислете! Не е ли така?

От различни ловци съм слушал, че отиват на лов не за прехраната, а за тръпката. Какво представлява тази тръпка? Садизъм.

Покрай случая с ягуара Алонсо видях доста дискусии и научих любопитни неща, които за пореден път ме убедиха: хората сменят мнението си не само според удобното за момента, но и в зависимост от извършителя на дадено действие. Ако е приятел, може. Ако обаче е враг, тогава за същото биха занесли съчки до кладата, на която да бъде изгорен.

Та така, от форумни умници научих:

Да убиваш за прехрана е същото като да убиваш за удоволствие. Следователно когато див звяр ловува, защото е гладен и така диктуват инстинктите му, е точно като група хора да преследват дивеч, осъществявайки “удоволствието”, наречено лов.

Освен това: един и същ човек може да те обвини, понеже ядеш месо /заложено в природата на човека/ и в същото време да поздрави свой приятел, че е садист, забавляващ се с преследването на живо същество.

Човекът е единственият жител на планетата Земя, който убива за удоволствие. Но пък и това било позволено за някои.

След като има хора, които отричат общовалидни истини и правила за да угодят на моментния си интерес или на приятел, тогава как очакваме да постигнем разбирателство по някой по-сложен въпрос? Изключено е.


Забавна страница във Фейсбук

Група във Фейсбук

....................................................

Апология на тъпака

Петицията умря




2 коментара:

  1. САМО ТОВА ЛИ?
    А още колко неща има, с които сме свикнали и ги намираме за нормални, но хич не са. Повечето са дреболии, може би заради това не ги забелязваме. Част от пейзажа, задължителни. Но си остават излишни.

    ОтговорИзтриване

  2. Коментар във Facebook
    От Julia Chernishova

    ....................................


    Имаме ги много такива, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ! ЗООПОЛИЦИЯ - грижа за животните, спазване на правилата от хората и съд и фин.глоби за всички,които не ги спазват. Примерно,собственици на питбули-убийци,пускащи ги да галопират сутрин рано /4.30 ч./ из център София и да чупят гръбнака на котки и др.дребни,вкл.и дом.любимци,че и хора. Също и за тези,които пък имат любимци,но ги развъждат,за да печелят от тях или пък изхвърлят новородените на произвола,или ги убиват.

    ОтговорИзтриване