събота, 31 май 2014 г.

Украйна ме зове!



Блог на Шерифа

Както може би знаете, в Украйна ври и кипи. Демократичният свят, предвождан от САЩ като най-ярък пример за свободата на личността, опита да спаси тази държава от кървавите лапи на Руската Мечка. Естествено, това трябваше да стане по мирен път според познатите американски традиции. Хората масовo излязоха на протест, но в отговор им изпратиха въоръжени тролове, вербувани в Блогбегейските планини. Между тях бяха Блекмухльо, Смотла866 и разни други самокоментиращи се кухари. Някъде в навалицата самотна и тъжна жена изгубила кученцето си, което послушно я водело през мъглата на невежеството.




Въпреки нечестните похвати използвани срещу протестиращите, президентът бе свален. Изглеждаше сякаш ще изгрее слънце в украинския блог, ала точно тогава се намеси Големият брат. Той изпрати най-свирепите си бойни части, наречени “Модератор6864”. Бе проведен фалшив референдум, на който с насочени оръжия принудиха хората да гласуват за Pусия. Крим и други блогове бяха насилствено откъснати от територията на Матушка Украйна. В резултат на това американците започнаха да струпват в близост до Русия военни сили по суша и море. Сякаш войната беше неизбежна.

Точно тогава се досетих, че ще ме потърсят. Винаги правят така, когато са в безизходица.

-Ало, Шерифе? Обама e. Помагай, брат, че ще стане голямо мазало!

-Що бе, к’во толкова се е случило? – направих се на луд.

-Руснаците пак нападнаха чужда държава. Уж да я освобождават, ама знаем какви са техните “освобождения”...

-Чакай, чакай! – прекъснах го. – На другата линия ме чака Меркел. Дама е все пак.

От Германия долетя запъхтян глас:

-Шерифе, ти баща, ти майка! Спасявай положението!

-Спокойно, момиче! Вече ми докладваха от Америка. Утре ще дам отговор. Дотогава не се поддавайте на провокации от путиновци и други тролове.




Цяла нощ размишлявах. До мен кротко лежеше Моника Белучи, която само веднъж попита тъжно:

-Няма ли да ме зaбележиш най-после? Заради теб зарязах онзи руски милиардер, а още не си ме погалил.

-Не се притеснявай, сладурче! Скоро ще ти обърна внимание. Първо обаче държавните дела.

Сякаш с помощта на ангелския глас на умопомрачителната Моника, решението само изкристализира. Обама и Меркел се обадиха, но не и онзи задник Путин. Можеше поне от кумова срама да ме помоли да не се намесвам. А той – не. Направи се на важен. Това ме ядоса и посочи верния път – трябваше да се намеся. Допълнително влияние оказа поредната покана, дошла от група горещи украинки, подписали се като "Фен-клуб на Шерифа". Обещаваха изпепеляващи преживявания, включващи всички познати и непознати, пълни и непълни програми, плюс няколко нови. Как да откажеш на такова предложение?

В Кремъл ме посрещнаха със стойка “Мирно” и любезна молба да не побеждавам този път. Аз решително отсякох:

-Стига вече тролски гаври! Виртуалното пространство трябва да бъде разчистено от комунистически отпадък, чавдаровци и други изтрещяли бушони, които видят ли луд и продажен журналист, викат "Най-после срещнах журналист, който мисли като мен".

Тъкмо да вляза при Путин и отвътре излезе Бойко Борисов.

-Ха, Шерифе! Точно на теб щях да звъня.

-За?

-Не става и не става! Червената Кремълска Кратуна си е навила на пръста, че ще води война и ще прави Империя на Злото. Изпратиха ме тук с големи надежди, викаха ми “Tи си богоподобен и ще се справиш”, ама нъц! Оставаш последната надежда.

Нищо ново под небето, така да се каже. Свикнал съм да се намесвам в безнадеждни ситуации.

С гръм и трясък влязох при Путин. Tой, горкият, толкова се стресна, че верните кучета Даскал Онански и Икономиченоткъмсексов веднага му подадоха туба с валериан. Те, "момчетата", отдавна бяха продали родината си срещу малко водка.

-Какво става в алчната ти глава?- попитах с нетърпящ възражение глас. - Нещо на “Стражари и апаши” си се заиграл.

- Само малко, колкото да се поразкършим с юнаците.

-Убеден съм, че е така. Казват, скърцал си със зъби на Европа, а?

-Аз, таковата ... от глистите е.

-Аха, глисти значи! Какви са тези бойни кораби в Черно море?

-Ми, да сплаша българите. Сърдят се, че плащат за газ най-скъпо от цяла Европа. Задават неудобни въпроси. Не разбират нашата братска “любов”.

-Щом толкова хитрееш, ще се наложи да заплачеш. Знаеш ли кой съм изпратил срещу жалките ти гемии?

-Кой?

-На десния фланг е Черният корсар, а на левия – капитан Блъд.

-Ъ, пука ми! Ще ги опаткам с две-три ядра по кофите.

-Нямаше да го кажеш, ако знаеше, че главнокомандващ е адмирал Воин Миров.

-Не думай, бе! - треперейки, Путин надигна два пъти тубата с валериан.

-Сещаш се, че твоят флот вече е обречен. A каква е тази пехота пред Кремъл? ... О, какво пеят?

В моя чест пехотата изпълняваше дружно българския вариант на популярния преди години кулинарен хит, възхваляващ плодородието на славянската земя:

Разцъфтели ябълки и круши.
На тавана цъфнал магданоз.

Путин им отговори въодушевено със:

Земля в илюминаторе,
земля в илюминаторе.

плюс путиновия припев, набрал скорост в последните месеци:

Let the destruction begin!

После се обърна към мен:

- Как, не си ли чувал за смелостта на руските войници? Като дръпнат сто грама водка на екс, после скачат и за Pодину, и за Сталину, па и казачок играят на огневата линия.

-Ще ти дам аз една смелост. Искаш ли да им изпратя моите телохранителки Блъди Енджи и Костотрошачката Аксел?

-Онези от Блогбегейско ли? Боже мили, само това не! Ще остана без армия. Първата пише статии, чието въздействие по мащаби е съизмеримо с атомна бомба, а втората извади такава колекция парфюми, че всичките ми тролски агенти се пръснаха от яд.

В този момент навън проехтяха уплашени викове, а високо в небето се появиха изтребители. Това бяха Смъртоносните Ангели. Предвождаше ги Токсик, в чиито слушалки гърмеше “Angel Of Death” на Slayer.

-Шефче, на линия съм. Да им пусна ли музика?

-Давай, както само ти можеш!




Това бе последният ден на прословутата руска армия.

Първа колона ....... лека й пръст ......

Втора колона ....... амин .......!

-Сприииииии .....! - изкрещя истерично Путин. – Коя е тази?

-Mоята партньорка. Както виждаш, не си знае силата. Cещаш се защо не смея да я ядосвам.

-Добре, добре! Подписвам безусловна капитулация. Подарявам ти газ, дупе, всичко каквото поискаш. Cамо й кажи да спре!

-Аааа, дупе не искам. Но газ – може.

След капитулацията на Pусия всички излязоха да ме изпратят. Строени в редици видях Путин, тролове, модератори, оркестър “Многопрофилен хищник” и т.н.

В Европа ме посрещнаха със салюти и овации. Обама и Mеркел ме понесоха на ръце към най-близката кръчма. Здраво хапнахме, юнашки пийнахме и кой знае докога щяхме да продължим, ако в един момент не се беше появила Mоникa Белучи. Запъхтяна, изпотена – дойде на моята маса и едва изрече:

-Не издържам повече. От цяла седмица "карам на твои снимки" и чета блога ти с безкраен интерес. Идвай!

И аз отидох ...




2 коментара: