понеделник, 19 август 2013 г.

Консуматорско общество - 2 част







                                        Продължение от 1 част


Да се върнем на тетрадката със 100 листа голям формат, понеже тя най-силно ме впечатли и създаде куп негативни емоции и въпросителни. Пълна е с марки от всички видове стоки – повечето непознати за мен, а голяма част абсолютно ненужни и припокриващи се с вече познати, но забравени.

Като започнем от козметиката: кремчета, гелчета, шампоанчета, дрън-дрън залъгалки … Предпазвали от пъпки. Какви пъпки бе, хора?! Къпете се по-често и проблемът ви е решен. Да, с най-обикновен сапун. A ако не го правите, тогава никакви гелове няма да ви спасят от пъпките – мръсотията си е мръсотия във всяка държава и на всички познати езици.

Ядете ли вафлички, бисквитки, други десертчета …?

Тук задрасках “Не” навсякъде. Аз съм чревоугодник и не отказвам шоколад или сладолед, като наблягам на познатия от години вкус. Нови марки не ме изкушават, пък и не ме интересува как точно наричат дадена сладория.

Четете ли списания?

Изброени са към 20 имена, от които разпознах само “Playboy”. Tо и него не купувам, след като Интернет е пълен със снимки, но поне като име го знам. Оказа се, че и повечето ми познати не са чували за изброените списания. Кой ли ги купува? А може би чрез подобни проучвания опитват да втълпят на хората, че са популярни, пък дано започнат да им се радват.


Техника.

Е, тук направо ме шашнаха. Винаги съм харесвал новостите, но пазарът е затрупан от толкова имена и глупости, че няма как да си в час. Направо ми убиха желанието да се интересувам.

Тостер за сандвичи /не го бъркайте с тостер за препечени филийки – друго е/.

Ай стига, бе! Тостер ли ви трябва за да направите сандвич? Ако до такава степен е развита глезотията, не се учудвайте, че все по-често боледувате. И по-зле ще става. Трябва да купите апарат за дишане, а после размишлявайте защо белите дробове закърняват.

Аудио и видео техника.

Еееех, леле! Hякога ми беше любимо, обаче в крайна сметка компютърът замества всичко. Дори телевизора. Трябва ли ми друго? Не. Изброените марки – около 50. Знам горе-долу половината, a другите дори като имена не запомних.

Кои телевизионни програми гледате?

Рядко сядам пред телевизора и то само заради Нова, БТВ или в редки случаи Канал 1. Колко предлага кабеларката? Не знам – все още не съм ги прегледал. Нямам и намерение.

Обаче в проучването бяха изброени N-броя. На следващата страница – предавания от различните програми. Егати, кой ли ги гледа? Някои дори като заглавие звучаха убийствено тъпо. А от теб се иска да напишеш точно в кои дни и ….. часове гледаш. Кой ли пък ще отговори точно и възможно ли е при това положение резултатите да са достоверни?

Изброих най-общо въпросите, но всеки от тях е с подразделения, точки, допълнения и прочие. Имаше още много щуротии. Очакват да разполагаш с 2-3 телeвизора, пак толкова перални, сушилни, компютри … Внимание: всеки от тях купен през ….. последните 12 месеца! Че кой отговаря на тези условия?! Хотел ли ще обзавеждаш, та всяка година купуваш по няколко от всеки вид техника?

Така се изгражда консуматорско общество. При откриването на поредния МОЛ тълпи от хора чакат на студа, кихайки на опашката. Защо? Нима ще видят нещо, което не са виждали вече? Не. Просто изгарят от желание да пазаруват, пазаруват, пазаруват … После ще се похвалят, премълчавайки факта, че покупките почти винаги са на кредит. Сещате ли се какво ще стане, когато дойде време за погасителните вноски? Започват вой, оплакване, сълзи …. Tова са най-дребните проблеми – големите идват със съдия-изпълнителя.

Прието е да се казва “Никой не те кара насила”. Така е, обаче има други начини за въздействие – ефективни са при 90% от населението. Работят тихо и неусетно – по телевизия, радио, чрез познати, колеги и т.н. В тетрадката със 100 листа на няколко места има проучващи въпроси:

Коя техника /изброени са имена/ сте обсъждали с:

1.Приятели.

2.Колеги

3.Познати.

4.Pоднини.



Кога сте обсъждали?

1.Последни 12 месеца.

2.Последни 6 месеца.

3.Последни 3 месеца.



Каква информация може да дадате са този продукт /пак изброени имена/?

1.Много.

2.Средно.

3.Малко.

4.Никаква.



Каква е вероятността да убедите за покупка свой



1.Pоднина.

2.Приятел.

3.Колега



за всеки от тях



1.Голяма.

2.Средна.

3.Mалка.

4.Никаква.



На мен не ми влияят внушения, но осъзнавам, че съм изключение. Винаги са ми били смешни хората, които постоянно натякват за нови телефони, коли и прочие… Не е споделяне, а истинско натрапване. Заливам се от смях, когато видя светналия поглед, разиграващ на живо “Гледай, гледай! Телефонът му - телефон, ланците му – ланци”. Ха-ха, това време изобщо не е отминало. Даже набира скорост повече отвсякога. Наблюдавам го и при хора, които по принцип се възмущават от подобни изцепки, ала също са облъчени, макар и в по-малка степен – просто не го осъзнават.

Казвал съм вече – имах три телефона, всичките на абонамент. Закрих ги, когато разбрах, че М-Тел никога не изпращат вярна сметка. Може да са стотинки, но задължително ще те прецакат. Левче тук, левче там – повечето хора не биха забелязали, пък и не биха направили проблем за такава дреболия, т.е. “бизнесът” върви под пълна пара.

Сега съм с една предплатена карта и много внимавам на кого давам номера. Благодарение на това осъзнах колко спокоен може да е животът. Често ми се чудят защо не отговарям, когато карам кола. Просто е: да говориш по GSM, докато шофираш, е също толкова опасно, колкото да седнеш пиян зад волана. Знам, знам – в България всеки шофьор е супермен. Затова инцидентите по пътищата стават все повече.

Всъщност 99% от телефонните разговори са в графа “Може да почака, докато паркирам”. Любимото на доста народ “Спешно е” – абсолютна заблуда. Щом не умира човек, значи не е чак толкова неотложно, че да рискуваш на пътя своя живот и този на другите. За съжаление все още са много хората, които искат да “покажат телефона”. “Гледай, гледай! Tой говори важни, неотложни неща. Значи сигурно е бизнесмАн. Mоже и яхта да има” – внушението работи по странен и често неочакван начин.



Какво да направиш, ако обществото оценява според препоръката “Всеки месец – нов телефон”? Нищо. Просто се заливай от смях заради чуждата глупост. Обърнете внимание: масово народът се движи с преносими компютри, на непосилен кредит и докато го изплаща, така и не научава всичките му функции. Тъкмо схване как да отговаря на обаждания и да пише имейл, хоп, вече го изкушават с нова техника “от първа необходимост” – още по-сложна …. за улеснение на потребителя /така си въобразяват създателите на джаджите/.

Заринат ли те със стотици подобни “важности”, вече не е толкова чудно защо повечето хора са ходещо кълбо от нерви и умират сравнително млади. За да не се случи, необходимо е спокойствие, а то не включва постоянно купуване, изучаване, тестване на различни видове техника, козметика, десертчета и прочие взаимно повтарящи се ненужности. Най-лошото е, че веднъж попаднал в капана на консуматорското, “интересите ти” бързо се разширяват. И неусетно. После е късно за връщане.

Не се хващай на номера “Трябва да си в час, защото светът се развива”! Да, развива се. Чрез тясна специализация. Ти можеш едно, той друго - нуждите и интересите ви са различни. Не се е родил човекът, който ще живее пълноценно, ако купува/пробва/тества всичко, излязло на пазара. Точно обратното - води до зомбиране. Цял живот да посветиш, пак не можеш да докоснеш всяка играчка/книжка/десертче.

Скоро попаднах на австралийския сериал за трите русалки – не го следя и не знам името му. Колкото пъти го видя, оставам поразен от идилията на героите. Въпреки моментните проблеми, те живеят в невероятна хармония. Едно отиване на плажа доставя неописуема наслада. Приятелски разговор с хора, които не изискват и не натякват. Tа това е приказка! Дори по телевизията да го гледаш, пак зарежда с енергия. Какво като е детски филм? Всеки възрастен може да усети положителното въздействие.

Дайте си малко почивка! Бездруго е невъзможно да следите мисълта на всички производители. Изобщо не вярвайте, че е задължително, а още по-малко е полезно.

Край

Няма коментари:

Публикуване на коментар