Абсурдът, наречен казарма - трета част

Продължава от
Абсурдът, наречен казарма - продължение

Скоро преглеждах статистиката на блога и забелязах няколко любопитни неща.

1."Абсурдът, наречен казарма"
се оказа втория по читаемост постинг в блога
след "Да изкараш звяра на светло".

2. Знаех само един сайт, където са препечатали цялата статия,
но този път открих още много - толкова, че не броих до края.
Интересно: на нито едно място не забелязах линк към първоизточника, както изискват правилата в Интернет.
По този повод:

Благодаря, господа Пагони,
че с тази своя нечестна постъпка /да крадете материали без линк към източника/
вие отново и отново доказахте, че сте всичко друго, но не и мъже на честта.
Доказахте също, че написаното в "Абсурдът, наречен казарма" е самата истина.

3. Одобрих поредните глуповати коментари от псевдомъже-войнолюбци,
които поради чудовищните си комплекси и простащина
виждат мъжество единствено в оръжията, кръвта, мъченията.
Те ме провокираха да пусна и трета част, каквато изобщо не беше предвидена.

Някакъв ме обвини: "спал си, докато другите са очаквали да ги пазиш".
Aз да не съм кръгъл идиот, че да пазя нещо, което не става и за боклука?
Празни складове, бракувана техника. Насила да вкараш крадец, той ще избяга.
Не разбирате ли, че това беше игра?
Няма нищо за пазене, обаче аз бича стойки с пълно бойно снаряжение,
защото господа Пагоните трябва да имитират някаква дейност и да вземат заплата.

Като толкова обичате оръжията,
да сте играли на "Войници' или "Стражари и апаши".
Аз играх достатъчно и ми писна още като дете.
Вие като не сте, можете сега да поправите този пропуск.
Ей там, в кварталната градинка има храстчета, пейки, катерушки.
Вярно, децата и клюкарките ще ви скъсат от подигравки,
а вашите съпруги ще се прекръстят потресени, но важното е, че ще се почувствате  .....   мъже.

Един човек опита да разкаже за свой приятел,
който е починал, защото в казармата не му повярвали,
че е с болно сърце и трябва да отиде в лечебницата.
Някакъв сержант го обвини в лъжа, понеже в армията не можело да влезеш,
ако не си физически здрав.

Тук направо паднах!
Виждате ли какви кретени носят пагон?
На луд ли се прави или наистина не подозира, че армията беше пълна с недъгави,
които попълваха мястото на "свои хора", платили да не служат?
Имам един такъв приятел. Парадоксално: той е роден за войник.
От малък се интересуваше от оръжия, четеше военна литература, тренираше карате и джудо, блъскаше щанги.
И изведнъж плати да не служи. Шах!
Заради такива като него влизаха негодни за служба - да се попълни бройката.

Специално за "незнаещия" сержант и такива като него:
четете внимателно следващите редове!

В моята рота от само 100 новобранци
имаше човек с цироза, хипертоник, олигофрен и джудже.
Нито един от тях не трябваше да е там.
Първият се уволни още в учебния център.
Явно са заработили връзките - ако не знаете, в армията половината неща ставаха с връзки. Хипертоникът щеше да умре на едно ФП /Физическа подготовка/. Едва го спасихме. Олигофренът редовно се падаше с мен на един пост и само аз знам какви мисли са ми минавали през главата,
отивайки да го сменя посред нощ и знаейки,
че изпада в нервна криза от най-малкото неудобство.
За незнаещите и "забравилите" напомням:
когато е на пост, войникът разполага с 60 патрона и зареден Калашник.
Говорим за олигофрен, който изпускаше звуци ала Чюбака от "Междузвездна война".
Джуджето беше още по-зле.
Дори ходенето до тоалетна се оказа проблем,
а лицето му - цялото в кървави линии, защото не можеше сам да се обръсне.

Това беше войнишката реалност.
Видях я с очите си и нито един "Пагон" не може да ми обяснява, че "нямало такива неща". Фантазиите и лъжите запазете за у дома.
В моя живот място има само безкомпромисният реализъм.

Колкото до евентуална война и защита на Родината,
безспорно те са важни.
Но няма нужда от толкова дълга служба. Какви шест, какви три месеца?
Една седмица е достатъчна за да научи редникът всичко, което му трябва.
За тактиката и теорията има офицери.
Не е нужно всеки редник да е "подкован" тактически като генерал.
Пък и да не забравяме:
по време на война често се оказва, че по-важни са практическите бойни умения,
отколкото теорията и чертаенето по карти.
В наши дни дори това е маловажно, защото вече всичко е компютри.

Само едно остана да си пожелаем: Бог да ни пази от война!

Абсурдът, наречен казарма - продължение

Продължава от Абсурдът, наречен казарма

Преди време пуснах постинга "Абсурдът, наречен казарма", защото исках да разкажа някои мои преживелици и да изразя несъгласието си с връщането на тази дивотия.
Наложително е, понеже опитите да възстановят въпросния опасен затвор продължават до ден-днешен.

Знаех, че темата е важна за много хора, но все пак се изненадах, когато видях, че един сайт е препечатал цялата статия.
Няма да коментирам, че не бяха дали линк към блога ми, т.е. към източника, както изискват правилата - бездруго хората сами са ме намерили.
По-важна е причината, която ме накара да напиша продължение-обобщение, а тя е дискусията под публикацията в онзи сайт.
Всъщност дискусия има само от едната страна - онези, които са съгласни с моите твърдения. Те изтъкват логика и  стабилни доводи, доказани от реалността. Личи, че са разумни хора, търсещи истината и използващи Интернет по предназначение.

Несъгласните са на обратния полюс.
Основната част от коментарите им се състои от брутални и вулгарни обиди.
Това показва, че за тях Интернет не е място за дискусия, а "кофата", в която смятат, че имат право да излеят злобата, събрана в ежедневието.
Сещате се: говорим за тролове-хейтъри, бивши и настоящи военни и техните синове, както и за обикновени маниаци на тема оръжия. За всички тях войната се състои от паради и самохвалство.

На техните малоумни фантазии дължим неприятния факт, че цели поколения младежи са били измъчвани по забравени от Бога поделения. Не предлагат доводи в подкрепа на казармата. Няма и как, защото много добре знаят, че написаното в статията е самата истина. Просто не им изнася, затова го отричат.
Както отбеляза коментатор в моя блог, някои от тези извратени мозъци със сигурност беснеят от яд, че са се минали, а днешните младежи няма да преживеят същия ад.
Искат и на другите да е гадно, поради което настояват за връщане на казармата.

Едва ли подозирате какви изтрещели кукувици ходят по тази земя. Знам и такива, които навремето са платили за да не ходят в казарма, но подкрепят връщането й, защото днешните младежи били женчовци. А те какви са били, когато са плащали? Забележете безочливата  наглост:  избегнали незаконно казармата, но искат другите да ходят! Как ще те разберат такива  луди и лъжливи лицемери?

Две от клишетата, които най-много ме дразнят, са тези, че войнишката служба превръщала момчето в мъж и го подготвяла да защитава Родината.
Първото няма какво да обсъждаме, защото е невъзможно мачкането на личността да те направи мъж. Това противоречи на логика, психология, биология и т.н.
За да твърдиш обратното, трябва да си или изключителен глупак, или нагъл лъжец, който има някаква изгода да лъже.

Второто звучи красиво на думи, но каква е реалността? Много добре знам що за хора са повечето български военни /познавам и свестни, но са малцинство/. Говоря за мижитурките, които са сложи пагон за да откраднат от славата на героите преди 1944г и да се хвали съпругата им, че има "истински мъж" до себе си. Толкова са страхливи, че при евентуална война първи ще се скрият под масата.

Още по-гнусни са служебните им навици. Преди години за известно време работих като охранител и имах контакт с много бивши военни. Те са свикнали само с едно: дай им да разписват документи и да плетат интриги срещу колегите си. Стигне ли се до истинска работа за охраната, не ги търси, защото рано-рано са напълнили гащите. Война ли? Виждал съм бабичка с бастун да прави на две стотинки един такъв велик подписвач на документи  /забележете: полковник!/. Толкова са долни и мръсни, че направо ми идва да крещя, когато някой от тях дрънка за защита на Pодината.

Хора, не се заблуждавайте! На българският военен на му пука за Родината. Интересува го само голямата заплата  - по тоталитарните държави военните винаги получават огромни заплати и бонуси. Заради тях са готови на всякакви извращения спрямо войниците.

Пример ли искате? Вижте президента Радев!
Каква защита на Родината очаквате от него, след като научихме, че е назначавал и преназначавал тогавашната си любовница и днешна съпруга Деси на доходоносна служба, за която не само нямала необходимото образование, но и получавала голяма държавна заплата без да прави нищо?
Извършил нередност, губейки акъла си по жена, пък ние очакваме да воюва! На такъв няма нужда да изпращат вражеска войска. Просто трябва да му пуснат мажоретки с къси полички и той моментално ща подпише безусловна капитулация на държавата.

Много обичам някой да изкривява реалността, опитвайки да се представи за такъв какъвто не е.

Ако ви интересува

Омразата води до умствено увреждане

Украйна ме зове!

Блог на Шерифа

Както може би знаете, в Украйна ври и кипи. Демократичният свят, предвождан от САЩ като най-ярък пример за свободата на личността, опита да спаси тази държава от кървавите лапи на Руската Мечка. Естествено, това трябваше да стане по мирен път според познатите американски традиции. Хората масовo излязоха на протест, но в отговор им изпратиха въоръжени тролове, вербувани в Блогбегейските планини. Между тях бяха Блекмухльо, Смотла866 и разни други самокоментиращи се кухари. Някъде в навалицата самотна и тъжна жена изгубила кученцето си, което послушно я водело през мъглата на невежеството.

Въпреки нечестните похвати използвани срещу протестиращите, президентът бе свален. Изглеждаше сякаш ще изгрее слънце в украинския блог, ала точно тогава се намеси Големият брат. Той изпрати най-свирепите си бойни части, наречени “Модератор6864”. Бе проведен фалшив референдум, на който с насочени оръжия принудиха хората да гласуват за Pусия. Крим и други блогове бяха насилствено откъснати от територията на Матушка Украйна. В резултат на това американците започнаха да струпват в близост до Русия военни сили по суша и море. Сякаш войната беше неизбежна.

Точно тогава се досетих, че ще ме потърсят. Винаги правят така, когато са в безизходица.

-Ало, Шерифе? Обама e. Помагай, брат, че ще стане голямо мазало!

-Що бе, к’во толкова се е случило? – направих се на луд.

-Руснаците пак нападнаха чужда държава. Уж да я освобождават, ама знаем какви са техните “освобождения”...

-Чакай, чакай! – прекъснах го. – На другата линия ме чака Меркел. Дама е все пак.

От Германия долетя запъхтян глас:

-Шерифе, ти баща, ти майка! Спасявай положението!

-Спокойно, момиче! Вече ми докладваха от Америка. Утре ще дам отговор. Дотогава не се поддавайте на провокации от путиновци и други тролове.

Цяла нощ размишлявах. До мен кротко лежеше Моника Белучи, която само веднъж попита тъжно:

-Няма ли да ме зaбележиш най-после? Заради теб зарязах онзи руски милиардер, а още не си ме погалил.

-Не се притеснявай, сладурче! Скоро ще ти обърна внимание. Първо обаче държавните дела.

Сякаш с помощта на ангелския глас на умопомрачителната Моника, решението само изкристализира. Обама и Меркел се обадиха, но не и онзи задник Путин. Можеше поне от кумова срама да ме помоли да не се намесвам. А той – не. Направи се на важен. Това ме ядоса и посочи верния път – трябваше да се намеся. Допълнително влияние оказа поредната покана, дошла от група горещи украинки, подписали се като "Фен-клуб на Шерифа". Обещаваха изпепеляващи преживявания, включващи всички познати и непознати, пълни и непълни програми, плюс няколко нови. Как да откажеш на такова предложение?

В Кремъл ме посрещнаха със стойка “Мирно” и любезна молба да не побеждавам този път. Аз решително отсякох:

-Стига вече тролски гаври! Виртуалното пространство трябва да бъде разчистено от комунистически отпадък, чавдаровци и други изтрещяли бушони, които видят ли луд и продажен журналист, викат "Най-после срещнах журналист, който мисли като мен".

Тъкмо да вляза при Путин и отвътре излезе Бойко Борисов.

-Ха, Шерифе! Точно на теб щях да звъня.

-За?

-Не става и не става! Червената Кремълска Кратуна си е навила на пръста, че ще води война и ще прави Империя на Злото. Изпратиха ме тук с големи надежди, викаха ми “Tи си богоподобен и ще се справиш”, ама нъц! Оставаш последната надежда.

Нищо ново под небето, така да се каже. Свикнал съм да се намесвам в безнадеждни ситуации.

С гръм и трясък влязох при Путин. Tой, горкият, толкова се стресна, че верните кучета Даскал Онански и Икономиченоткъмсексов веднага му подадоха туба с валериан. Те, "момчетата", отдавна бяха продали родината си срещу малко водка.

-Какво става в алчната ти глава?- попитах с нетърпящ възражение глас. - Нещо на “Стражари и апаши” си се заиграл.

- Само малко, колкото да се поразкършим с юнаците.

-Убеден съм, че е така. Казват, скърцал си със зъби на Европа, а?

-Аз, таковата ... от глистите е.

-Аха, глисти значи! Какви са тези бойни кораби в Черно море?

-Ми, да сплаша българите. Сърдят се, че плащат за газ най-скъпо от цяла Европа. Задават неудобни въпроси. Не разбират нашата братска “любов”.

-Щом толкова хитрееш, ще се наложи да заплачеш. Знаеш ли кой съм изпратил срещу жалките ти гемии?

-Кой?

-На десния фланг е Черният корсар, а на левия – капитан Блъд.

-Ъ, пука ми! Ще ги опаткам с две-три ядра по кофите.

-Нямаше да го кажеш, ако знаеше, че главнокомандващ е адмирал Воин Миров.

-Не думай, бе! - треперейки, Путин надигна два пъти тубата с валериан.

-Сещаш се, че твоят флот вече е обречен. A каква е тази пехота пред Кремъл? ... О, какво пеят?

В моя чест пехотата изпълняваше дружно българския вариант на популярния преди години кулинарен хит, възхваляващ плодородието на славянската земя:

Разцъфтели ябълки и круши.
На тавана цъфнал магданоз.

Путин им отговори въодушевено със:

Земля в илюминаторе,
земля в илюминаторе.

плюс путиновия припев, набрал скорост в последните месеци:

Let the destruction begin!

После се обърна към мен:

- Как, не си ли чувал за смелостта на руските войници? Като дръпнат сто грама водка на екс, после скачат и за Pодину, и за Сталину, па и казачок играят на огневата линия.

-Ще ти дам аз една смелост. Искаш ли да им изпратя моите телохранителки Блъди Енджи и Костотрошачката Аксел?

-Онези от Блогбегейско ли? Боже мили, само това не! Ще остана без армия. Първата пише статии, чието въздействие по мащаби е съизмеримо с атомна бомба, а втората извади такава колекция парфюми, че всичките ми тролски агенти се пръснаха от яд.

В този момент навън проехтяха уплашени викове, а високо в небето се появиха изтребители. Това бяха Смъртоносните Ангели. Предвождаше ги Токсик, в чиито слушалки гърмеше “Angel Of Death” на Slayer.

-Шефче, на линия съм. Да им пусна ли музика?

-Давай, както само ти можеш!

Това бе последният ден на прословутата руска армия.

Първа колона ....... лека й пръст ......

Втора колона ....... амин .......!

-Сприииииии .....! - изкрещя истерично Путин. – Коя е тази?

-Mоята партньорка. Както виждаш, не си знае силата. Cещаш се защо не смея да я ядосвам.

-Добре, добре! Подписвам безусловна капитулация. Подарявам ти газ, дупе, всичко каквото поискаш. Cамо й кажи да спре!

-Аааа, дупе не искам. Но газ – може.

След капитулацията на Pусия всички излязоха да ме изпратят. Строени в редици видях Путин, тролове, модератори, оркестър “Многопрофилен хищник” и т.н.

В Европа ме посрещнаха със салюти и овации. Обама и Mеркел ме понесоха на ръце към най-близката кръчма. Здраво хапнахме, юнашки пийнахме и кой знае докога щяхме да продължим, ако в един момент не се беше появила Mоникa Белучи. Запъхтяна, изпотена – дойде на моята маса и едва изрече:

-Не издържам повече. От цяла седмица "карам на твои снимки" и чета блога ти с безкраен интерес. Идвай!

И аз отидох ...