Да изкараш Звяра на светло

През 1971 година в мазето на Станфордския университет в Калифорния се провежда шокиращ психологичен експеримент. Участниците са разделени на "затворници" и "надзиратели". В продължение на две седмици трябва да се проследят реакциите на първите, но се оказва, че тези на вторите са по-изненадващи.

Експериментът е прекратен на шестия ден, тъй като събитията излизат от контрол. Няколко души изпадат в нервен срив, един обявява гладна стачка, друг получава обрив, а надзирателите се превръщат в откровени садисти.

Дейв Ешълман, играл ролята на "пазач", казва: "Научих много нови неща за себе си. Разбрах, че в определени ситуации съм способен на действия, за които после ще си спомням със срам".

Тази статия ми припомни въпрос, над който често съм разсъждавал и винаги ми е бил интересен. Той гласи: докъде би стигнал един човек, ако му се даде възможност да направи нещо забранено, а после му е гарантирана пълна безнаказаност?

Историята помни много показателни случаи, илюстриращи на какво е способен пълновластен монарх. Обикновено си казваме "Този е бил перко, затова е правил дивотии". А колко хора не биха постъпили по същия начин, ако са на негово място? Да не забравяме, че никой не е бил поставян реално в такава ситуация, съответно не е могъл да провери реакциите си.

Винаги съм се възмушавал от онези, които измъчват животни. Предполагам, с повечето граждани е така. Но садизмът има различни измерения. Именно той е една от причините за обидите срещу невинни хора. Не е само мое мнение - психолозите са го казали отдавна.

Нямам предвид онези, които отговарят - това е позволено. Щом са те нападнали, твое право е да се защитиш. И е върха на абсурда да получиш наказание по този повод. Нали помните, че в някои щати на САЩ е позволено дори да засреляш крадец, ако го намериш в твоя имот? После никой няма да те съди - висша форма на демокрация.

Но да обиждаш многократно хора, които дори не са те споменавали! Тук си трябва цял набор от недостатъци. Само злоба не е достатъчна. Има и простотия, има и садизъм. Представяте ли си на какво е способен такъв човек, ако му дадеш пълна власт и гарантирана безнаказаност? Hе ми се мисли. Сигурно и Хичкок не може да го пресъздаде.

След като дълго наблюдавах по форумите хора, смятащи че чалгата е виновна за техните житейски неуспехи, опитах да си ги представя в ролята на надзиратели, а като затворници - няколко известни фолкпевици. Какви картини се получиха? Едва ли искате да научите.

Далече съм от мисълта, че абсолютно всички хора са дремещи садисти, но все пак голям процент вероятно влизат в тази категория. Психолозите често го споменават.

Hе е задължително темата да се ограничава само около някакъв род мъчения. Има и други варианти. Примерно дали би откраднал, ако си сигурен, че после полицията няма да те потърси. В съвременния свят нито един човек не може да се похвали с подобна гаранция. Дори по най-високите етажи на властта винаги присъства въпросът "Ами ако някой ден ме подгонят?"

Знаем какви са българските политици, но да не забравяме: произлизат точно от българския народ.  В тази връзка да попитам: колко от гласоподавателите не биха постъпвали по същия начин, ако ги пуснат в Народното събрание? Струва ви се пресилено? Tогава кой краде ток, парно и не си връща заемите - не към банки, а към приятели, и не поради невъзможност, а защото така е по-лесно? Знаете ги тези неща, следователно сравнението не е пресилено.

Повечето хора се изказват негативно срещу изневярата. Колко от тях биха разсъждавали по същия начин, ако обектът на желанията им е напълно достъпен и въобще са налице съвършените удобства, а после е гарантирано 100% информационно затъмнение, т.е. никой няма да разбере?

Представете си харем със сто подбрани красавици. Всичките минали медицински преглед и с магьоснически способности в леглото. Султанът казва: "Твои са, приятелю. В продължение на цял месец можеш да правиш с тях всичко, което ти хрумне".

Колко мъже биха отговорили "Не, мерси. Отивам при съпругата си"? Вероятно има и такива, но другите със сигурност са повече. Част от тях дори не биха изпитвали вина след това. Последните, надявам се, са малцинство, защото съвестта съществува съвсем реално. Само че се обажда със закъснение.

Интересно е човек да изучава собствените си реакции. Най-малкото ще бъде наясно на какво е способен, стига да попадне в съответната ситуация. Както казва Дейв Ешълман по-нагоре: "Научих нови неща за себе си".


Мафията се оплаква
Мишо Шамара обиди брутално Тервел Пулев
Това ли са достойните хора, които ще оправят държавата?

Консуматорско общество - 2 част

                                        Продължение от 1 част


Да се върнем на тетрадката със 100 листа голям формат, понеже тя най-силно ме впечатли и създаде куп негативни емоции и въпросителни. Пълна е с марки от всички видове стоки – повечето непознати за мен, а голяма част абсолютно ненужни и припокриващи се с вече познати, но забравени.

Като започнем от козметиката: кремчета, гелчета, шампоанчета, дрън-дрън залъгалки … Предпазвали от пъпки. Какви пъпки бе, хора?! Къпете се по-често и проблемът ви е решен. Да, с най-обикновен сапун. A ако не го правите, тогава никакви гелове няма да ви спасят от пъпките – мръсотията си е мръсотия във всяка държава и на всички познати езици.

Ядете ли вафлички, бисквитки, други десертчета …?

Тук задрасках “Не” навсякъде. Аз съм чревоугодник и не отказвам шоколад или сладолед, като наблягам на познатия от години вкус. Нови марки не ме изкушават, пък и не ме интересува как точно наричат дадена сладория.

Четете ли списания?

Изброени са към 20 имена, от които разпознах само “Playboy”. Tо и него не купувам, след като Интернет е пълен със снимки, но поне като име го знам. Оказа се, че и повечето ми познати не са чували за изброените списания. Кой ли ги купува? А може би чрез подобни проучвания опитват да втълпят на хората, че са популярни, пък дано започнат да им се радват.

Техника.

Е, тук направо ме шашнаха. Винаги съм харесвал новостите, но пазарът е затрупан от толкова имена и глупости, че няма как да си в час. Направо ми убиха желанието да се интересувам.

Тостер за сандвичи /не го бъркайте с тостер за препечени филийки – друго е/.

Ай стига, бе! Тостер ли ви трябва за да направите сандвич? Ако до такава степен е развита глезотията, не се учудвайте, че все по-често боледувате. И по-зле ще става. Трябва да купите апарат за дишане, а после размишлявайте защо белите дробове закърняват.

Аудио и видео техника.

Еееех, леле! Hякога ми беше любимо, обаче в крайна сметка компютърът замества всичко. Дори телевизора. Трябва ли ми друго? Не. Изброените марки – около 50. Знам горе-долу половината, a другите дори като имена не запомних.

Кои телевизионни програми гледате?

Рядко сядам пред телевизора и то само заради Нова, БТВ или в редки случаи Канал 1. Колко предлага кабеларката? Не знам – все още не съм ги прегледал. Нямам и намерение.

Обаче в проучването бяха изброени N-броя. На следващата страница – предавания от различните програми. Егати, кой ли ги гледа? Някои дори като заглавие звучаха убийствено тъпо. А от теб се иска да напишеш точно в кои дни и ….. часове гледаш. Кой ли пък ще отговори точно и възможно ли е при това положение резултатите да са достоверни?

Изброих най-общо въпросите, но всеки от тях е с подразделения, точки, допълнения и прочие. Имаше още много щуротии. Очакват да разполагаш с 2-3 телeвизора, пак толкова перални, сушилни, компютри … Внимание: всеки от тях купен през ….. последните 12 месеца! Че кой отговаря на тези условия?! Хотел ли ще обзавеждаш, та всяка година купуваш по няколко от всеки вид техника?

Така се изгражда консуматорско общество. При откриването на поредния МОЛ тълпи от хора чакат на студа, кихайки на опашката. Защо? Нима ще видят нещо, което не са виждали вече? Не. Просто изгарят от желание да пазаруват, пазаруват, пазаруват … После ще се похвалят, премълчавайки факта, че покупките почти винаги са на кредит. Сещате ли се какво ще стане, когато дойде време за погасителните вноски? Започват вой, оплакване, сълзи …. Tова са най-дребните проблеми – големите идват със съдия-изпълнителя.

Прието е да се казва “Никой не те кара насила”. Така е, обаче има други начини за въздействие – ефективни са при 90% от населението. Работят тихо и неусетно – по телевизия, радио, чрез познати, колеги и т.н. В тетрадката със 100 листа на няколко места има проучващи въпроси:

Коя техника /изброени са имена/ сте обсъждали с:

1.Приятели.

2.Колеги

3.Познати.

4.Pоднини.



Кога сте обсъждали?

1.Последни 12 месеца.

2.Последни 6 месеца.

3.Последни 3 месеца.



Каква информация може да дадате са този продукт /пак изброени имена/?

1.Много.

2.Средно.

3.Малко.

4.Никаква.



Каква е вероятността да убедите за покупка свой



1.Pоднина.

2.Приятел.

3.Колега



за всеки от тях



1.Голяма.

2.Средна.

3.Mалка.

4.Никаква.



На мен не ми влияят внушения, но осъзнавам, че съм изключение. Винаги са ми били смешни хората, които постоянно натякват за нови телефони, коли и прочие… Не е споделяне, а истинско натрапване. Заливам се от смях, когато видя светналия поглед, разиграващ на живо “Гледай, гледай! Телефонът му - телефон, ланците му – ланци”. Ха-ха, това време изобщо не е отминало. Даже набира скорост повече отвсякога. Наблюдавам го и при хора, които по принцип се възмущават от подобни изцепки, ала също са облъчени, макар и в по-малка степен – просто не го осъзнават.

Казвал съм вече – имах три телефона, всичките на абонамент. Закрих ги, когато разбрах, че М-Тел никога не изпращат вярна сметка. Може да са стотинки, но задължително ще те прецакат. Левче тук, левче там – повечето хора не биха забелязали, пък и не биха направили проблем за такава дреболия, т.е. “бизнесът” върви под пълна пара.

Сега съм с една предплатена карта и много внимавам на кого давам номера. Благодарение на това осъзнах колко спокоен може да е животът. Често ми се чудят защо не отговарям, когато карам кола. Просто е: да говориш по GSM, докато шофираш, е също толкова опасно, колкото да седнеш пиян зад волана. Знам, знам – в България всеки шофьор е супермен. Затова инцидентите по пътищата стават все повече.

Всъщност 99% от телефонните разговори са в графа “Може да почака, докато паркирам”. Любимото на доста народ “Спешно е” – абсолютна заблуда. Щом не умира човек, значи не е чак толкова неотложно, че да рискуваш на пътя своя живот и този на другите. За съжаление все още са много хората, които искат да “покажат телефона”. “Гледай, гледай! Tой говори важни, неотложни неща. Значи сигурно е бизнесмАн. Mоже и яхта да има” – внушението работи по странен и често неочакван начин.

Какво да направиш, ако обществото оценява според препоръката “Всеки месец – нов телефон”? Нищо. Просто се заливай от смях заради чуждата глупост. Обърнете внимание: масово народът се движи с преносими компютри, на непосилен кредит и докато го изплаща, така и не научава всичките му функции. Тъкмо схване как да отговаря на обаждания и да пише имейл, хоп, вече го изкушават с нова техника “от първа необходимост” – още по-сложна …. за улеснение на потребителя /така си въобразяват създателите на джаджите/.

Заринат ли те със стотици подобни “важности”, вече не е толкова чудно защо повечето хора са ходещо кълбо от нерви и умират сравнително млади. За да не се случи, необходимо е спокойствие, а то не включва постоянно купуване, изучаване, тестване на различни видове техника, козметика, десертчета и прочие взаимно повтарящи се ненужности. Най-лошото е, че веднъж попаднал в капана на консуматорското, “интересите ти” бързо се разширяват. И неусетно. После е късно за връщане.

Не се хващай на номера “Трябва да си в час, защото светът се развива”! Да, развива се. Чрез тясна специализация. Ти можеш едно, той друго - нуждите и интересите ви са различни. Не се е родил човекът, който ще живее пълноценно, ако купува/пробва/тества всичко, излязло на пазара. Точно обратното - води до зомбиране. Цял живот да посветиш, пак не можеш да докоснеш всяка играчка/книжка/десертче.

Скоро попаднах на австралийския сериал за трите русалки – не го следя и не знам името му. Колкото пъти го видя, оставам поразен от идилията на героите. Въпреки моментните проблеми, те живеят в невероятна хармония. Едно отиване на плажа доставя неописуема наслада. Приятелски разговор с хора, които не изискват и не натякват. Tа това е приказка! Дори по телевизията да го гледаш, пак зарежда с енергия. Какво като е детски филм? Всеки възрастен може да усети положителното въздействие.

Дайте си малко почивка! Бездруго е невъзможно да следите мисълта на всички производители. Изобщо не вярвайте, че е задължително, а още по-малко е полезно.

Край

Още публикации

Любов на моста / Love On The Bridge

Кейти Холмс / Katie Holmes

Darth Vader / Дарт Вейдър

Чудеса и неудобни факти

Black Veil Brides - BlankTV Interview with Andy Six (Teaser)

Make money, get traffic for FREE. No limits to surf and earn!