Расизъм в бяло, черно и червено

Проблемът идва от това, че хората гледат кой с какъв цвят на кожата е 

и едва тогава съдят за действията му. 

Всъщност цветът на кожата не би трябвало да има значение. 

Ако е откраднал/убил/изнасилил, значи е виновен – 

дори не е нужно да се споменава дали е бял, черен или розов. 

Ама на практика не е така.

Белите мразят черните, черните мразят белите. 

Каквото повикало, такова се обадило – ето го порочният кръг.

Като гледам например комунистите какъв вой са надигнали, 

че някъде по света имало прекалено много черни и те извършвали престъпления, 

неизбежно си задавам въпроса 

“Защо тези комунисти не са толкова критични към престъпленията на БКП?”

Колкото и да опитват да ме убедят, че има разлика, за мен такава няма. 

Дали негър е убил човек или комунисти са направили същото с някой неудобен, 

за мен е все едно. 

Това е обективният поглед. 

Останалото са пристрастия. 

Никога няма да оправдая червените педали, само защото са бели.