Metallica -Wherever I May Roam (Music Video)

Заложници на Злото

Тъкмо бяхме приключили с любовницата и от Бюрото се обадиха.
- Идвай бързо, че голяма беля стана!
- Кво бе? - разтърках уморено очи.
- Нетко Звездата е взел заложник. Горкото кученцееее...........
- Той не е куче. - уточних с недоумение, макар че въпросът за биологичната му принадлежност беше спорен.
- Говоря за заложника.
Тук вече се разсъних моментално. Разбирам от майтап, но чак да ме будят през нощта! Би трябвало малко повече уважение към най-елитните кадри, чийто всепризнат лидер бях аз.
- Дай по-сериозно, колега! - гласът ми бе почти заплашителен.
- Това и правя. Кучето е на Парис Хилтън. Струва луди пари.
Напрегнах паметта си, но нищо не ми хрумна.
- Не помня да съм имал такава любовница.
- Ти може би не, но други са я имали. Събуди се бе! Парис Хилтън, най-богатата наследница.
- О, зацепих! Нейният помиар е заложник, така ли? Мен кво ме интересува някакво пуфи?
- Трябва да го оттървем. Само ти можеш да се справиш с Нетко Звездата.

Разбрах, че няма мърдане. Пуснах още един език на милото момиче, което ме бе обслужило, и скочих в Мерджана.
Пътьом сгазих двама пешеходци, но им обещах на връщане да ги откарам до болницата. Те явно нямаха претенции, защото нищо не казаха. Дори не помръднаха от асфалта.
На местопроизшествието бе пълно с народ. Всички сеирджии от града гледаха, как Нетко Звездата седи на пейката и храни заложника със "Зайо Байо".
Районният инспектор дотича, за да ме предупреди:
- Не вдигай шум, че сега папка миличкото!
- Кучето ли?
- Да. Гледничко е сладкото мъниче.
Останах потресен. Толкова грижи за някаква четирикрака топка косми.

Междувременно Нетко ме видя и се провикна към районния инспектор:
- Дюдю, обясни на Шерифа, че не трябва да се доближава. Ако го направи, ще скрия "Зайо Байо"-то и кучето остава гладно.
Видимо притеснен, Дюдю сложи показалец на устните си, поглеждайки ме умолително. Подадох му салфетка да избърше потта от челото си.
- Немаш грижи. Ще изчакам да го нахрани. После ще му покажа "Захапката на питбула".
Други обаче не смятаха да губят време. С бясна скорост се появи розовата лимузина на Парис Хилтън. Множеството се разпръсна с викове, докато луксозното возило къртеше трета поредна пейка на алеята.
Виждайки пристигането на господарката си, кученцето изведнъж се преобрази. С малките си зъбки гризна Нетко по цървула /а го съветваха да носи съвременни обувки/ и хукна към лимузината.
Радостта бе неописуема. Парис Хилтън целуваше шумно любимеца си, докато публиката зяпаше сутиена и прашките й, чудейки се защо е толкова облечена. Веднъж да я видят на живо, а тя да не е гола. Малшанс и това си е!
Блондинката беше впечатляваща. Усетих, че ми потичат лигите, но дискретно ги забърсах. Нали всички трябваше да ме мислят за железен.

Ненадейно Парис Хилтън тръгна към Нетко. Погледът й бе кръвясал. Шестото чувство ми подсказа, че ще се случи нещо.
Ядосаната блондинка стигна до Звездата и му вкара такава "баница", че той направи задно салто и се просна в несвяст.
- Никой не закача мойто пуфенце! - изрева гърлено Парис Хилтън, след което грациозно се прибра в лимузинaта и замина.
Оставих аматьорите да свестяват Нетко. Клетият, три дни лежал в кома. От тогава му хлопа дъската. Но това вече не е мой проблем.
Поредният решен случай се озова в списъка ми с подвизи.

Blondie - Call me

Неблагодарност

Колко хора биха се отказали от личния си живот заради работата? Малко. Само си го представете и ще разберете огромната саможертва на премиера. Тя доказва, че той е твърдо решен да остане в историята на България. Какво е необходимо за тази цел? Преди всичко да оправдае очакванията на хората. И той го прави по очеваден начин. Успехите му са толкова крещящи, че някои дори ги обърнаха срещу него - писнало им от тях. Но не защото постоянно ги повтарят, а понеже ние самите всеки ден ги виждаме. Никой не може да ги отрече, без да излъже.

Голяма част от пътя е извървяна, а още един мандат ще помогне за довършване на започнатото. Това е много ключов момент, тъй като от предишните правителства видяхме, че лесно се прави първа копка за пред медиите, но последната се оказа само по силите на Борисов. А тя е най-важната.

Незачитането на чуждите успехи е стар проблем на българина. Последният е способен цял живот да псува разбитите пътища, но като му направиш нова магистрала, едно "благодаря" няма да ти каже. Дори ще те подиграе, че си му сторил добро.

Нямали сме нужда от първокласни пътища! Колко лицемерие и наглост трябват, за да го изречеш? Хайде да те видя, когато тръгнеш към морето! Гледай само да не се качиш на магистралата, щото разбираш ли, тя не била важна. Но ти ще минеш точно по нея, нали? Включвайки се в движението, поне за секунда си спомни за премиера, благодарение на който само след няколко часа, без никакви проблеми, ще стигнеш до крайната цел - може и по-бързо. И няма нужда да го благославяш - Борисов отдавна е доказал, че приема щастието на хората като достатъчна отплата.

Чух, че и детските градини не били толкова важни. Така ли? Пред моя блок е пълно с деца, оставени на баби и съседки, защото по специализираните заведения няма места. Отиди при родителите и им обясни, че детските градини не са от първостепенно значение! Само гледай да не попаднеш на баща-нервак, защото ..... нали се сещаш! Тези хора благославят премиера, че мисли за най-малките и създава нови заведения, т.е. скоро и за тях ще се намери място.

Лично съм присъствал на едно откриване, макар и само на ново крило. Там беше и Борисов. С очите си видях радостта му, докато слушаше песните на децата. После нека някой ми разправя, че било само за пред медиите. Вярвам на личните си впечатления, а не на чужди, пристрастни и лъжливи интерпретации.

Никой друг не е показал такава самокритика, каквато демонстрира премиерът. Доказателство са множеството наказания, които той наложи. Но пак няма поздравления. Дори обратното - искат да посегнат на дясната му ръка Цветан Цветанов. Не си вършел работата! Няма значение, че съвсем скоро германският парламент го похвали. Те пък какво ли разбират? Не им ли е известно, че всичко на този свят започва и свършва с българин? Ние сме най-умните, най-можещите, най-добрите. Е, винаги сме на опашката, но това "изобщо" не отрича безспорните ни качества. Самочувствието преди всичко.

Забелязахте ли, че немските депутати съжалиха Цветанов заради безумните решения на българския съд? Да признаеш подсъдимия за виновен, означава да приемеш доказателствата. В същото време за тежко престъпление даваш минимална или дори условна присъда. Та, това е форсирано стимулиране на престъпността! Как да са спокойни гражданите? Полицията си е свършила работата, но не е всесилна. Всичко това е известно и хората благославят униформените.

Последно четох за онази жена, която в собствения си апартамент е била измъчвана от две циганки, търсещи нотариалния акт. В крайна сметка взели само кучето, за да го продадат.

След преглед на множество камери, полицията вече разполага със снимка на едната крадла, а другата е пусната за издирване по описание.
Пострадалата жена още е в нервна криза от преживяното, но се скъсва да хвали служителите на реда. Защо ли? Аз знам отговора. Други също го знаят.

Това са важите неща. А не някакви поръчкови анкети, чиято едничка цел е да дезинформират.

Преди да изразите несъгласие, първо се запитайте защо Костов е готов да разцелува омразните комунисти, само и само да омаскарят Цветанов? Дали не е от страх пред неумолимо затягащата се хватка на Закона? Причини дал Господ - знаем го много добре.